Падането на Берлинската стена остава една от най-важните дати за съвременната европейска история. Всяка година на 9 ноември си заслужава да мислим върху смисъла, дълбочината и бъдещето на свободата и да си спомним този светъл момент ! Последните години и месеци в България са особено трудни в това отношение, защото ежедневно сме свидетели на голямата плиткост на това усещане тук. Институциите на свободата са все така слаби, чувството за свобода все повече мотивира единствено така наречената „опция за изход” (exit option), тоест използва се предимно възможността да се откажеш, да напуснеш, да „теглиш една майна”. Все по-трудно изглежда упражняването на „включващата опция” (entry option), която изисква нерви, време, култура на участието. Без тази опция плиткостта на свободата тук ще си остане дългосрочна. Институциите в България с голяма лекота се отказват да правят от свободата норма, ежедневие. Моят най-точен индикатор е числото на така наречените whistle blowers, тоест хора, които обявяват публично, че някъде нещо в институциите не е наред. Нямаше такъв в „Топлофикация”, в пътния фонд, в министерство на финансите.... Все пак днес е и тържествен ден, нека да напишем поне една дума за каузата на свободата !