Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2008 12:03 - Измамната невидимост на историята
Автор: vshopov Категория: Политика   
Прочетен: 2875 Коментари: 2 Гласове:
0



Америка вече има нова политическа карта, с която оставя встрани най-големия си провал. Наследството на расовата изолация, тегнещо върху самото раждане на страната отива в историята. Барак Обама извървя последната затворена пътека на „американската мечта” точно, когато страната имаше най-голяма нужда от това. Ударена в самото си сърце през 2001 година, Америка тръгна по пътя на културната самоизолация и постави на карта най-важното, което има: привлекателността на собствения си модел на свобода, демокрация и просперитет. Изборът на Обама започва трудния път към неговото преоткриване и пренаправяне. Но историята често изглежда неизбежна едва след като се е случила. Сегашният момент е пресечна точка на няколко нови карти на страната, за които подозирахме, но в които чак сега сме сигурни.

Страната има нова икономическа карта и география, която бе благоприятна за кандидата на демократите. На нея постепенно се свиват или изчезват големите индустриални производства във  североизточни щати като Мичигън, Охайо и Пенсилвания. Само в Охайо за миналата година са закрити 200 000 работни места. Заетите в сферата на услугите имигранти от Централна и Латинска Америка започнаха да търсят работа в централни щати като Невада и Колорадо. Важни части от сектора на услугите започна миграция към южни щати като Северна Каролина. Цели части от северна Вирджиния пък се превърнаха в предградия на столицата на страната, Вашингтон. Тази карта има в себе си динамика, която осигури решаващи гласове за Обама. Тези размествания заедно със засилването на процеса на износ на работни места, постоянно нарастване на разходите за здравни осигуровки, ускорена инфлация бяха трайните проблеми на голямата американска средна класа, към които се добави финансовата криза на последните седмици.

Страната има и нова демографска карта, в която има три посоки, все в полза на Обама. Едната е на досега статичните малцинства, които се придвижват навътре към страната и променят електоралните карти на вътрешни, по-скоро доминирани от републиканците щати. Това е видимо в Колорадо, Ню Мексико, Невада. Втората посока е на хора с колежанско образование, които мигрират от източния и западния бряг към вътрешността на страната, променяйки състава на тези щати и носейки много от либералната култура на източния бряг. Трета вълна е видима в миграцията на много образовани американци от либералния северо-изток към южни щати като Вирджиния, Северна Каролина, Западна Вирджиния и Джорджия. Отново това се избиратели, които започват да разрушават изборно предимство, сигурно за републиканците от десетилетия. Към тези тенденции следва да добавим и появата на нов тип млади латино-американски имигранти в най-южни щати като Флорида, които не гласуват за републиканци, както и била практиката десетилетия назад.

Америка има и нова политическа карта, зад която стои социалното движение за промяна, което Обама създаде в рамките на броени месеци. Неговият състав е разнороден по начин, който винаги е бил характерен за демократите. Превръщането на това движение в най-голямата работеща електорална машина за набиране на средства, изграждане на изключително широка мрежа от доброволци и регистрацията на милиони нови избиратели бе най-сериозния стратегически аргумент. В допълнение, Обама успя да стигне и до най-решаващия изборен аргумент. Той успя да даде точната диагноза за състоянието на страната, която широкото мнозинство споделяше и формулира най-добре съответсващия на него политически курс, който постепенно и убедително запълваше с конкретни ангажименти. До този „дух на времето” той просто постави своята биография.

Новото лице на Америка само по себе ще промени призмата, през която светът свикна да гледа на страната. От предишни администрации е известно, че истинските и дългосрочните външнополитически доктрини се формират едва, когато новите президенти дойдат на власт. Най-пресният пример за това е сега отиващия си президент, който през 2000 година въобще не бе стигнал до идеите си за превантивен удар и износ на демокрация. Обама вижда светът по различен начин от неоконсерваторите. За него той е по-скоро поле за търсене на общи решения, отколкото поле за демократично моделиране, населено с врагове. Преди да е взел първото си решение, той прилича на човек, който ще разчита повече на многостранната дипломация, на международните организации, в които да търси приемливи компромиси. Такъв подход може и да маргинализира структури като НАТО, които макар нужни за тежката работа по борбата с тероризма вече дават признаци на свръхразширяване и трудност при постигане на общи решения. България и районът, в който се намира имат ясни параметри и ангажименти за формална интеграция, но от това едва ли ще последват някакви по-сериозни усилия за реформи вътре в страната. По начина, по който изглеждат нещата в момента Обама ще бъде по-скоро склонен да приеме де факто поделеното влияние с Русия по периферията на ЕС и НАТО особено ако се намерят взаимно приемливи формули за енергийните трасета от Каспийско море. Но всякакви сценарии биха отпаднали, ако обещания „тест” за Обама от американските опоненти остави малко възможности пред новата администрация. В подобен случай съвсем спокойно можем да видим президенстко управление като това на Джими Картър, който желаеше външна политика основана на ценности, а бързо бе принуден да управлява в света на суровата реална политика. Все пак, Обама прилича на политик, който ясно съзнава големите взаимозависимости, в които Америка вече се намира. На това разбиране съответства нов тип ангажимент към света. Остава да видим как точно и с какви резултати той ще започне.

Текстът е публикуван в сайта idealist.bg


Тагове:   невидимост,


Гласувай:
0



1. elenakaradjova11 - Здравей Владо, отдавна чаках да ...
07.11.2008 10:28
Здравей Владо,
отдавна чаках да напишеш този текст, за да сравня своята емоционална, а в момента дори еуфорична гледна точка, с един по-обективен и многопластов поглед към събитията, какъвто ти винаги ни предлагаш.
Щастлива съм от тази победа и ми се струва, че всички силни думи, които бяха употребени, за да я опишат, този път си заслужават. Мисля, че станахме свидетели на историческо събитие с невероятен съзидателен заряд, че бяха прекрачени много разделителни линии в умовете и сърцата на хората и че действително от "най-тъмната си нощ" Америка излезе с няколко крачки напред пред останалия свят и го вдъхнови.
Имаше обаче още нещо, което ме впечатли силно в нощта след изборите и то дойде от републиканския лагер - речта, с която Маккейн призна изборното поражение и в която нагледно ни показа какво значи лично достойнство и поемане на политическа отговорност. И разбира се, какъв ярък контраст с изявленията на Сара Пейлин.
Наистина безпрецентна кампания, безпрецедентен резултат и уникален шанс за Америка и света да поемат по нов път.
цитирай
2. vshopov - Здравей,
07.11.2008 13:07
Няма съмнение в историческия аспект. Но имам съмнения в дълбочината на социалната коалиция зад този вот. Много е шарен. Например, не е никак ясно дали групата на Hispanics не е ситуативно тук. Известно е, че те като общност имат доста различия с афро-американците. Има и други неща, но все пак има няколко процеса, които може да помогнат в дългосрочен план: нарастващото разнообразие, което е по-адекватно представено там. Дълга тема с развитие. Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vshopov
Категория: Политика
Прочетен: 479871
Постинги: 96
Коментари: 866
Гласове: 665
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол