Свръхкоментираната тема за ДАНС оставя след себе си усещане за безизходица в търсенето на някакъв източник на промяна. В очертаното поле на интерпретации от едната страна стои тезата за създадената изключителна възможност за радикално разсичане на натрупаните проблеми, нещо като чудесен социалистически проект в търсене на точните изпълнители. В другия край е тезата за умножено на квадрат зло и струпване на едно място на всичко, което не е наред с националната сигурност.

Един от по-сложните въпроси, който заслужава внимание, е как и защо годините на външен натиск, както и на преговорите за членство в ЕС минаха покрай тези проблеми, без да помогнат особено много за тяхното разрешаване.

През 90-те години, докато в Европа се водеха разговори за дисидентство и културна промяна, България се промъкна при групата страни, в които дълбочината на криминализация на комунистическия режим бе далеч по-малка. В същото време западните правителства за много голяма част от периода, в който България въобще им се привиждаше като потенциално сериозен партньор, започнаха да изповядват стратегията "чрез нови структури към нова реалност" - някаква комбинация от малко затваряне и отваряне на институции, промени в законите, тук-таме някакви хора от по-ново поколение, вкарване на някой и друг западен съветник, малко промяна на административната култура. По такъв начин бе опакована и необходимостта от създаването на ДАНС, нещо като мегаструктурата, в която ще бъдат надскочени всички предишни провали. Това беше модел на промяната, върху който на практика бе поставено цялото очакване за преодоляване на миналото.

Към тази картина може да бъде добавено и не по-малко важното отсъствие на ефективен външен натиск. ЕС например няма директни правомощия в областите на сигурността отвъд обществения ред и тясното разбиране за организирана престъпност (което не навлиза в полето на националната сигурност). Следователно в преговорите за членство тези теми не бяха обект на разговори и като цяло

извън полето на възможен натиск

за по-дълбока реформа. ЕС искаше силна гранична полиция, уеднаквени визова и миграционна политика, служба за борба с организираната престъпност, но нямаше как да иска реформирана служба за национални сигурност или охрана, както и някаква цялостна стратегия за управление на сектора за сигурност.

В същото време Европейската комисия разви твърде късно адекватна експертиза за реалното състояние на нещата в бившите социалистически държави. До влизането в сила на Амстердамския договор през 1999 г. съюзът нямаше почти никакви правомощия дори в по-тясната област "правосъдие и вътрешни работи" и на практика сътрудничеството между страните членки използваше организацията като рамка и шапка. Нямаше дори генерална дирекция, която да се занимава системно с проблематиката. Едва през 1999 г. се появява подобна структура със съответния мандат и ресурс. По едно и също време новоназначените експерти трябваше ускорено да започнат да развиват европейските политики и скоростно да се включат в преговорите с 12-те държави от петото разширяване. Между този момент и придобиването на сравнително пълна картина за мащаба на проблемите в България минаха няколко години, като главата междувременно беше затворена през октомври 2003 г.

Много важна стратегическа грешка на ЕС е и цялостният подход към темата за вътрешните работи и съдебната система. Твърде дълго те бяха третирани просто като една от преговорните глави, в които надлежното производство на стратегии, законови промени и институционални пренареждания осигуряваха нейното затваряне. Вместо проблемите с корупцията, законността и борбата с организираната престъпност да бъдат прикачени към политическите критерии, те бяха оставени на общата инерционна логика на преговорите. Това стесни възможностите на ЕС, тъй като основните инструменти за натиск останаха в рамките на преговорната глава, а не се разпростряха върху общата рамка на преговорите.

Изчерпването на възможностите за натиск още преди формалното членство доведе до създаването на ново поколение опити за влияние. Предпазната клауза и механизмът за последващ мониторинг бяха най-силните възможни инструменти, които преговорната рамка на петото разширяване позволяваше. След 1 януари 2007 г. към тях бяха добавени кадифените инструменти за влияние като политически срам, изискване за спазване на основните правила на затворения клуб и т.н. Техният провал по нашите земи доведе до

нов подход: езикът на парите

При него думите се допълват и от осезаемото лишение от европейско финансиране. Последните европейски доклади съдържаха и кодирано послание към българските граждани. Търсенето на индиректен, икономически ефект от изолирането на страната може да бъде доразвито и чрез активиране на предпазната клауза, с което рискът от правене на бизнес в България ще скочи допълнително.

Основният проблем обаче е, че институционалното въображение на ЕС не може да насмогне с българските провали и отсъствие на напредък. Недопускането на страната до по-тесните форми на сътрудничество като Шенген и еврозоната са следващият възможен ход. В края на тази поредица е и заплахата за замразяване на членството заради невъзможност от установяване на правова държава и върховенство на закона. Ако България не се намираше поне географски в Европа заради ситуацията с престъпността и сигурността, навярно вече щеше да е определена като провалена държава - понятие, запазено за страни от други континенти. Упованието на някакъв геополитически императив, който да сложи къщата в ред, явно няма особени основания. Годините на външен натиск дадоха много ограничен резултат. ЕС вече започва да прилага заобиколни механизми за справяне с българските проблеми, които я засягат най-много (например европейската заповед за арест, приложена и спрямо Костадин Хаджииванов). По-пълното разбиране на ограничените възможности за промяна отвън става все по-важно, защото именно блатото на политико-престъпната симбиоза се очертава като голямото основание за постепенното изолиране на формално интегрирани държави като България.

Текстът е публикуван във вестник "Дневник"

СДРУЖЕНИЕ ”Гражданско Обединение България”.
ПОСОЛСТВО НА МИРА - СОФИЯ
СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ
МЕЖДУНАРОДНО СДРУЖЕНИЕ НА ДИПЛОМАТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ФОНДАЦИЯ``ДЕМОКРАТИЧНА БЕЛАРУС``- БЪЛГАРИЯ
(Искам да живея и работя за България!) П О К А Н А; www.sgob.narod.ru
Най-учтиво Ви канят на БЛАГОТВОРИТЕЛНА публична лекция на тема: „Оцеляване и просперитет, Европейското финансиране на обединените българи”,проф.Божидар Попов, която ще състои на 03 ноември 2008г.,понеделник,18 ч. на ул.”Бенковски”№25- Посолство на мира. Тел. за контакти;/02/9832148, 8896618, 4894545, 8725822, 0889-574223, 0889-200141.
След лекцията ще има дискусия, разговори и контакти, чай. Наличие на места в залата е ограничено. Моля Ви да потвърдите Вашето присъствие предварително.
Ще бъдат поканени представители на масмедиите от страната и чужбина; на мюсюлманските посолства в България , депутати, бизнесмени и др.
Заповядайте!!! С уважение: Йоло Денев.(Прочети и разтиражирай).
Ако си БЪЛГАРИН,действай незабавно!Това е за Теб,за Твоето семейство,за Твоя
бизнес,за Твоя живот.Включете се незабавно.
Вашето участие ще Ви позволи да установите нови бизнес – контакти, да намерите нови делови партньори и прекрасни приятели.