Интервю за www.obshtestvo.net

Какво трябва да се промени приоритетно в България днес г-н Шопов?
Обикновено на такъв тип въпрос се отговаря с дълги списъци, с препоръки, със завършени рецепти, с някаква морална критика, завършваща с нормативна императивност в стил „трябва това или онова”. Такива императивности има много в България и повечето със сериозно основание. Много е трудно да се изброяват, например, областите, в които има нужда от промяна по простата причина, че на практика имаме почти пълен отказ от реформи в цели сектори от много години. Това усилие е вече и доста безмислено, защото сега сме изправени пред въпроса за субекта на промяната, кой и откъде може да накара политическата система да се занимава отново сериозно с управление, с решаване на дългосрочни проблеми. Имаме вече две правителства, които показват, че можем да имаме „политика” без управление, перманентно временно овладяване на мини кризи, поддържане на нестабилни, но оказва се трайни състояния в ключови системи като здравеопазване, правоохрана и други, които не произвеждат сериозно недоволство. След влизането в ЕС сякаш сме обхванати от някакъв, да го наречем, „нов провинциализъм”, просто не се интересуваме какво става извън местния, тукашен свят. Ето вижте сега, например, финансовата криза, която се вихри, докато говорим с вас. Тя просто не е в радара на публичността, а може да засегне хиляди семейства и заедно с догонващата инфлация да се получи изключително тежка комбинация. Сегашната криза, например, поставя въпродителни и пред новия модел на пенсионно осигуряване. Но тук се живее в някаква „блестяща изолация”.

Как виждат или не виждат промяната у нас политиците?
За голяма част от тях не мисля, че този въпрос е актуален. Първото предпочитание в България винаги е насочено към пасивното поведение, минимално необходимото участие, твърдото ядро, което осигурява политическото възпроизводство. Тук сега най-интересния въпрос е дали обръчите от фирми ще станат в някакъв смисъл обръчи от социални мрежи, които да са по-трайни и съвсем да заместят нормалните механизми за правене на политика.
В момента този въпрос е интересен предимно по отношение на  претендентите, опозицията, защото тя е в трудната ситуация да търси пътища към властта. Основното, което ми се струва като проблем е, че българската опозиция просто не познава обществото, което спомогна с реформите си да бъде създадено. Няма как, обаче, това да е различно след като то почти не е представено в тези партии. Лесната аналогия с 1997 година беше отхвърлена, но ако погледнете начина на организация на протестите се вижда съвсем ясно колко здраво държи въображението на опозицията – подписка, разговори с профсъюзи. За да видят и разберат начина, по който изглежда българското общество в неговата по-будна и граждански активна част, те трябва по-скоро да направят една широка платформа на диалог. Чрез нея да се срещнат с много и най-различни организации, браншови, граждански, неправителствени. Единствено в  такъв диалог могат да бъдат видени някакви контури на социалната коалиция на едно по-различно управление. Другото поведение е просто продължение на една пасивна, инерционна нагласа за политика.

Кой може да извърши тази промяна?
Това е най-трудния въпрос и мисля, че към момента имаме само диагнози, но не и някакви убедителни решения, които да се очертават. Диагнозите са в няколко посоки. Партиите се разпадат отвътре, губят членове и структури, губят желание за идентичност, губят привлекателност за новите поколения граждани, самозатварят се във властта и гледат враждебно към околните. На практика няма сериозно представителство на новите пост -1989 поколения, имате отделни индивиди, може би някаква групичка тук-там, но нямата цяла значима партия, управлявана от такова поколение. В същото време има модела „НДСВ”, при който представители на новите поколения бяха по-скоро орнамент към съвсем нереформаторски дневен ред, необходим елемент за придаване на външна легитимност на структурата. На следващо място имаме нормализиращ се пазар на труда, които постоянно превръща политиката в нежелано занимание. При това този пазар вече обхваща и ЕС. После съществува и оформящ се модел на гражданско поведение, който просто не харесва партиите и се реализира чрез по-малки, по-стегнати и добре насочени инициативи и организации /граждански и екологични/. Но те засега по-скоро и в най-добрия вариант коригират някакви абсурди на ежедневието, отколкото да правят рамка за по-широка промяна, която да минава през управлението. Пред нас е ситуация, в която чисто социологически можете да идентифицирате определени групи от хора с поведение и култура, които могат да доведат до положителна промяна, но е изключително трудно да си представим как чисто ситуативно и институционално тази „група” може да направи промяна. Другият вариант е дискутиран често – чакаме по-широка промяна на нагласите. Но това предполага определена културна еволюция, каквато не мисля, че виждаме.

Свидетели сме на постоянна проямана на закони. Законът за движение по пътищата се променя всяка година, законът за политическите партии също и т.н. Това нестабилност, липса на опит или корупционни интереси са, според Вас?
За липса на опит едва ли вече може да става дума. Не може 20 години след отварянето на страната да се говори за непознаване на съвременните практики на добро управление. За него съществуват съвсем ясни, познати, прилагани механизми и практики. Те не работят, защото един от големите уроци на прехода е, че институциите далеч не са достатъчни, за да бъдат създадени културата и практиката на нормалната демократична държава. В България не се правят оценки за последствията от промените, законопроектите се пишат основно от правните отдели, няма разделение между политическо и административно ниво, не работят комисиите в Парламента, липсва достъчно независима екпертиза там, не се правят консултации със страните, които имат отношение към дадена законова материя, партиите не правят преди избори ясни ангажименти точно какво и как ще променят и т.н. и т.н. Няма никаква тайна какви са процесите за приемане на работещи, дългосрочни, качествени закони. Просто всички те отварят системата, тя става видима, а това е очевидно нежелано последствие.

Анализът ви е задълбочен и интересен.Но както се пееше в една песен преди 19 години,,Но промяна не може да има...,,.Почти пророчески.Зациклят нещата.И т.нар.,,политически елит,,се е изчерпил изцяло.И т.нар.,,гражданско общество,,не се е състояло.Питам ви най-сериозно,като политолог.Какво следва от това..?Какво следва в ситуация при която,,Отгоре не могат но отдолу някаква част ги иска,,..?

"Основното, което ми се струва като проблем е, че българската опозиция просто не познава обществото.." на 100% заставам зад Вашите думи, но с уточнението, че опозицията СЯКАШ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ОПОЗНАЕ ТОВА ОБЩЕСТВО! Защото, ако желае, има начини! Но е нужно много работа и усилия, не само от политическата опозиция, но и от гражданските структури.
Много скептично съм настроена за този диалог, защото, според мен, от скромните ми наблюдения върху две-три НПО например и един профсъюз"Подкрепа", казвам, че ефективността им е малка. В тях няма вътрешен диалог и не се правят проучвания за нагласи на членска маса, за настроения( в профсъюзите), а в неправителствените организации всичко се прави за момента и в много случаи с резултат далеч по-скромен от заложеното( примери има!) А Вие искате да се случи диалог с един или друг субект в политиката. Трудно!:)
Мнението ми не е меродавно, но затова пък е искрено.
Поздрави!:)

За да се случи каквато и да е промяна, на всички сега управляващи трябва да се отнеме правото на участие във властта, безапелационно. Другото важно нещо: да се отворят всички досиета и ясно да се идентифицират веднъж завинаги.
Трябва радикален подход - само той води до промени.
Едва тогава може да се разчита на нови хора и промяна. Те сами ще се появят.

Извинявам се за късната реакция на коментарите, нямах възможност вчера. Все важни въпроси повдигате. Първо за темата "докога". Ами, може много задълго, метафората "едните не могат, другите не искат" честно казано ми се струва твърде оптимистична във втората си част. Тя предполага някакво ясно движение "напред", а такова не е задължително. Цялата теория за прехода бе заразена от този бацил на свръхоптимизма - има си етапи, минаваме ги и от другата страна ще сме ок. Няма такава логика, можем да си бъдем в междинно състояние доста дълго време.
Частично споделям скепсиса на bovari за гражданските структури, но там има много повече хора от "новите поколения", да ги наречем за краткост. Другото е ясно, няма как да стане с партиите, докато в тях просто тези хори отсъстват. Без физическо поне присъствие в самите партии просто няма как да стане ! Хубав ден.

Г-н Шопов, правилно ли съм разбрал, че едно от решенията, които предлагате е влизане и участие в политиката на хора от поколението след 89-та ?
Вие лично бихте ли влезли в политиката, за да осъществите добрите си идеи, които аз искрено споделям и подкрепям ?

Да, не мисля, че оттук нататък промяна е възможна без директно участие на самите тези поколения и това е съвсем логично, макар и трудно като реализация. Аз бях член на Демократическата партия между 1994 и 1999 година и имах скромно участие. Нямам амбиции за пряко участие, сега се занимавам с по-различни неща. Но със сигурност има хора, които биха го направили с успех.

Остава обаче да виси въпроса, дали непрякото Ви участие в политиката ще бъде достатъчно за да генерира промяната, за която говорим.

Аз се страхувам, че познавам много повече хора като Вас, които се занимават с нещо друго, но не и пряко с политика. Те са добри в това, което правят и според мен биха се справили добре и с политиката, но не искат да го правят. Не знам и какво би ги накарало.

Наистина е така, много малко хора искат, това си остава един от проблемите. Още повече, че освен представителство трябва да има и етика, не е достатъчно просто да излезе някой и да каже: "аз съм като вас, дайте ми доверие". Сложна работа.

Не знам за Вас Г-н Шопов, но аз се чувствам много виновен. Твърдим, че знаем какво трябва да се направи, но пак искаме или се надяваме друг да приложи това наше знание.

Сложна работа, казвате !? А може би е много проста - след като политиката е мръсна работа, се налага етичночисти като нас да се пооцапат с нея, за да я поизбистрят.

You're the grteaest! JMHO

Tankhs for sharing. Always good to find a real expert.

YouВ’re a real deep thinker. Thanks for shainrg.

DEjUMW <a href="http://ebnklobprarc.com/">ebnklobprarc</a>

Ru75jo <a href="http://jygqpocrgafr.com/">jygqpocrgafr</a>

Now I know who the brainy one is, IВ’ll keep lokiong for your posts.

hQld6f , [url=http://bxoeubmqqumi.com/]bxoeubmqqumi[/url], [link=http://icwhjndcmdsf.com/]icwhjndcmdsf[/link], http://isovpicrrkce.com/

mzy2Th , [url=http://jhqubasobzcu.com/]jhqubasobzcu[/url], [link=http://rnuhcbiycgxj.com/]rnuhcbiycgxj[/link], http://vfcqybwtaiub.com/

Cool! That's a celver way of looking at it!

rPDDgi <a href="http://jtnbiylorgmi.com/">jtnbiylorgmi</a>

u94n1U , [url=http://udlynamewcjn.com/]udlynamewcjn[/url], [link=http://agyadzdrbtng.com/]agyadzdrbtng[/link], http://riddfhkuubax.com/

l4dxHR , [url=http://yadxgtofpall.com/]yadxgtofpall[/url], [link=http://abjnpkjtcpca.com/]abjnpkjtcpca[/link], http://xwosltcezooq.com/

NAXJWC <a href="http://pvteaigzjppp.com/">pvteaigzjppp</a>

xRN3fM <a href="http://fgpastggmuae.com/">fgpastggmuae</a>

rmNRA3 <a href="http://hmirsitufctt.com/">hmirsitufctt</a>

29SoUk , [url=http://ilbuxofxqhoh.com/]ilbuxofxqhoh[/url], [link=http://grvsfsydbboj.com/]grvsfsydbboj[/link], http://cbcmhomjrkal.com/

STxvnz , [url=http://malgnlghspxc.com/]malgnlghspxc[/url], [link=http://yfkudnxqeapz.com/]yfkudnxqeapz[/link], http://yqglsbjjtziv.com/

GC5fWj , [url=http://rnbqgqqitrae.com/]rnbqgqqitrae[/url], [link=http://xvbufdxdttqr.com/]xvbufdxdttqr[/link], http://wsetpojzfshf.com/

PFJcW1 , [url=http://crlsieolirrm.com/]crlsieolirrm[/url], [link=http://qqhujuurlgqr.com/]qqhujuurlgqr[/link], http://fhwpzpojpebb.com/