Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2008 16:57 - Нежеланият кавказки ребус
Автор: vshopov Категория: Политика   
Прочетен: 3201 Коментари: 0 Гласове:
0



Отначало бяха предупрежденията за "новата" Русия, после дойдоха първите "изолирани инциденти" на убити журналисти, изгонени инвеститори, затваряне на цели сектори на икономиката за враждебните чужди интереси. След тях дойдоха изчерпателните описания за небрежно игнорираната "промяна" на Русия. Оставаше да видим картината на действието на "възстановената" свръхсила. Драматичният отказ на Грузия от досегашното статукво ни даде именно това и вкара всички международни играчи в един доста нежелан кавказки ребус с особена сложност.

Грузинското усещане за безизходица бе особено осезаемо през последните месеци и заедно с много други неща е свързано и със самите дипломатически формати на конфликтите в Южна Осетия и Абхазия. Те са или двустранни между Русия и Грузия (Абхазия), или четиристранни (Русия, Грузия, Южна Осетия и Северна Осетия), датират от началото и средата на 90-те години на миналия век и са напълно доминирани от Русия. Участието на ООН и ОССЕ е само функция на тези рамки. Стратегията на Грузия през последните няколко години бе свързана с тяхното разчупване и увеличаване на ролята на ЕС и донякъде на НАТО. Този подход обаче остава без сериозни резултати най-вече заради пасивността на ЕС, за който Грузия почти не съществуваше като обект на политика само допреди 4-5 години. До голяма степен самата Грузия предизвика интерес главно поради политическата и социалната енергия на "Революцията на розите". В отсъствието на инструменти за пряка руска намеса и въпреки наличието на руска военна база нейното правителство успя да се пребори и отвоюва Аджария от авторитарно-криминалното управление на Аслан Абашидзе. Ясно е, че без помощ отвън Тбилиси няма да бъде в състояние да се справи с другите две авторитарно-криминални пространства. Именно това статукво се опита да разбие Саакашвили. Очевидно рискова стратегия, но родена от усещането, че страната все още няма достатъчно подкрепа, за да бъде предефинирана средата, в която се развиват конфликтите с двата отцепнически режима.

В сегашната криза има и едно странично присъствие, което притеснява Грузия. Само преди няколко месеца със специална декларация Молдова препотвърди своя неутралитет, който бе вписан още при приемането на нейната конституция през 1994 г. и сега поиска неговото признаване от основните международни играчи. С този акт Молдова се отказа от търсенето на членство в ЕС и НАТО, колкото и далечни да изглеждаха възможностите за това. По-интересното в случая е, че потвърденият неутралитет е всъщност де факто руско условие за продължаване на усилията за регулиране на конфликта в Транснистрия. В случая ставащото в Молдова е важно по-скоро като индикатор въпреки сериозните различия със ситуацията в Грузия. В тази формула страни като Грузия с немалко основание биха могли да видят контурите на нова геополитическа динамика, която трайно

да предпочете статуквото пред възможностите за свободно развитие

Някои от тези контури са особено отчетливи. Част от тях са свързани с очевидното свиване на демократичните импулси в постсъветското пространство, което оставя Грузия и Украйна сами, както и с ясното оформяне на профила на Русия като възстановена "енергийна суперсила" без външнополитическа привлекателност, но дълбок финансов и силов ресурс. Няма яснота и по отношение на това дали с втората администрация на Буш ще си отиде и желанието на Америка да подпомага демокрации като грузинската. Европа продължава да стои разделена в отношението си към Русия, макар делението на "стара" и "нова" Европа да изгуби част от своята актуалност. Има немалка група страни, които са склонни да изтъргуват някаква енергийна сигурност срещу възстановяване на руското "жизнено пространство" в "близката чужбина". Намаляването на енергийната зависимост на Запада преминава през много и трудни мерки, които се оказват в момента непосилни за много европейски държави. В този контекст е достатъчно да си припомним фиаското с плановете на ЕС за алтернативни енергийни източници. Доста европейски държави като Германия предпочитат да си говорят двустранно с Русия и това намалява общата възможност за по-интегрирана и дългосрочна политика спрямо възродената суперсила. Не е никак учудващо, че страна като Грузия интерпретира всички тези тенденции като възможен геополитически сценарий, при който тя остава просто приятен спомен за наивната демократична енергия, която и закостенелият Запад някога е притежавал, но за която сега не е готов да се бори.

Кратката криза напомня и за още един важен нов фактор в части от непосредственото постсъветско пространство, а именно появата на общества, за които Русия просто не е приемлив и желан модел. Това е валидно най-вече по отношение на Грузия и Украйна, докато голяма част от постсъветското пространство не дава сериозни признаци на недоволство. Те със сигурност все още търсят най-подходящите формули за реализиране на това нежелание, но енергията на техните общества за алтернатива много трудно може да бъде игнорирана дори при все още ограничените ангажименти на Запада към тях. Направили сериозни стъпки към своята промяна, вече виждаме различни действия на тези местни и елити и граждани, които не желаят да приемат западното "не" за отговор.

Грузия е знакова и като цялостен реформаторски модел. Въпреки немалко погрешни стъпки

грузинската демокрация се развива относително добре

за тежката среда, в която е поставена. Управлението на Саакашвили направи цяла поредица от бързи и драстични реформи, с които овладя организираната престъпност, която освен Южна Осетия и Абхазия де факто контролираше социалния и икономическия живот на цели райони от страната. Няколко знакови престъпници бяха принудени да напуснат страната по посока Русия и Западна Европа. Поредицата наказателни ембаргови режими, наложени по времето на Путин, вместо да обезсилят грузинската икономика, я принудиха да навлезе на по-перспективни и стабилни пазари и на практика я направиха значително по-устойчива и конкурентоспособна. Тази последователност от промени и немалката подкрепа, която страната получи отвън, спомогнаха за създаването на точно такъв тип система, от която постсъветското пространство имаше нужда.

Западът вече излиза извън "най-естествената" си територия и намира в нея малко и крехки възможни съюзници, които много трудно стигнаха до днешния ден. Големият въпрос на сегашната криза е дали той достигна своите истински "външни граници" и според какви свои цели е склонен да договори техния статут. Кризата в Грузия поставя без условности именно този въпрос и Саакашвили рисково форсира търсенето на неговия отговор. Немалка част от западните му партньори са недоволни от това, че подходът му напълно размества темпото и стъпката, с която те бяха решили да действат (или бездействат). Създадената от конфликта нова реалност неочаквано хвърли в средата на масата ребус, към който малко желаят да погледнат, още по-малко знаят как да решат и още по-малко имат визията и силата да го направят.


Текстът е публикуван във вестник "Дневник"


Тагове:   кавказки,   Нежеланият,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vshopov
Категория: Политика
Прочетен: 479853
Постинги: 96
Коментари: 866
Гласове: 665
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол