EС смени кода си за общуване с България. „Черновите” на поредните доклади на ЕК ни разказаха една позната картина, но на един невиждан досега език. „Сериозните проблеми с организираната престъпност” се превърнаха във „видими връзки” между политика и престъпност. „Експертната помощ” бе сменена с нарастваща „фрустрация” от страна на държавите-членки. Липсата на резултати от несекващите стратегии, планове за действие, промени в законите стана „смайваща”. „Черновите” бяха всъщност отговорът на месеците политическа арогантност, с която бе заливан Брюксел. Там ни бе предложена неофициалната диагноза на българския провал и то именно от институцията, която през годините бе сред най-отворените към нещата, които България се опитва да постигне.

След като очевидно през изминалите месеци и години българското правителство и ЕК са си говорили на различни езици, моментът на отговор бе намерен. Ранното изтичане на „черновите” по всяка вероятност от самата комисия имаше точно такава цел – да се чуе версията, която не може да бъде закрепена в крайния документ, да се опише ситуацията с думи, които кадифения, стандартен дипломатически език не може да допусне. Това, което чухме е и вид културна присъда, тя поставя въпроса за съвместимостта на поведението на българското управление с елементарните европейски политически практики, за връзката между ангажимент и действие, за готовността заедно с ползите да носиш и отговорностите. Българското правителство просто не иска да разбере нещо базово и фундаментално. За да влезеш в ЕС даваш от своя суверенитет, позволяваш на другите да ти казват какво да правиш. Но и ти получаваш това право /и отговорност/ спрямо другите. От нашия глас в ЕС зависи, например, при какви трудови условия ще работят британците, или германците, или испанците. Поради тази елементарна причина твоя провал става и европейски, твоя резил става европейски, твоите дела вече не са просто „вътрешни”. Това е големия политически и културен факт, който тройната коалиция не може да разбере и осъзнае.

Опитът през последните дни да се излезе с тезата, че едва ли не „Брюксел ни е бройнал” допълва именно арогантността, която е сериозна причина за това въобще да се стигне дотук. Комбинацията от управленски провали и безочие всъщност месеци наред взривяваше ежедневието на ЕС. През последните дни, в арсенала се включиха откровени лъжи за спрените пари по САПАРД за Румъния, поставяне под съмнение на юридическото основание на втория доклад, тезата за липса на равнопоставеност. Истинската изненада, обаче, дойде с атаката срещу самата Европейска комисия и силовото лобиране, което не само не е особено успешно, ами допълнително е ядосало голяма част от комисарите. При такива обстоятелства правителството се завира само в ъгъла и на практика съдбата му става изключително зависима от следващия доклад и оценки на ЕС, защото сега изконсумира и най-малкия остатък от доверие.

Атаката срещу комисията е особено необмислена. Тя е от малкото участници в целия европейски процес, който беше отворен за българските аргументи през годините, убеждаваше години наред страните-членки в развитието на България. Сегашната атака наистина оголва напълно правителството и на практика показва, че то вече въобще не си дава сметка какво ще остави след себе си. Това правителство и мнозинство просто не се чувстват уютно в Европа, настоящия президент има през последните години повече посещения в Русия, отколкото в нашите партньорски държави взети заедно. Оптимистичната теория за това управление предполагаше, че нейните автори и изпълнители ще направят поне малко усилие да измислят някаква модификация на местното безочие, което да не изкара от равновесие Европа. Местното гражданско безхаберие сега става заплаха и за общността, защото отсъствието на подобрение тук изкарва на европейски дневен ред темата за европейските пари и как те се харчат. В момента ЕС не знае как да отговори на този въпрос, защото не успя да предвиди дълбочината на провала с България. Към нарастващия брой препятствия пред българското развитие сега се добавя и изключително тежката репутационна криза на страната. Тя все повече става „черна дестинация”. След година-две започват ключови дискусии в рамките на съюза: за реформата на селско-стопанската политика и новия европейски бюджет. Към днешна дата България би могла да се надява единствено на място край масата. Но управленията на БСП имат този лош навик да завършват драматично. В няколко дневната пукотевица бяха пуснати всички оръжия на окопната война. Нямаме, обаче, пълна яснота какво точно ще заварим, когато архивираме тъжния край от поредния сблъсък на едно ориенталко политическо и социално тяло с трудните норми и привички на европейското общуване. 

Текстът е публикуван във frognews.bg

Владо, изречението "Но управленията на БСП имат този лош навик да завършват драматично" си е направо кадифен евроезик. Комунистическата партия никога не е имала нормално правителство, което да донесе нещо хубаво на тази държава. Никога!
И сега, след като имаха 8 години време за "катарзис", след като връчиха знамето на консолидиращата фигура на руснак с името Сергей, който е син на Член на Политбюро и освен това се продава като рокер, отново не са в състояние да си изкарат нормално мандата. Пътят беше предначертан и беше пределно ясно, какво трябва да направят, за да мине всичко без сътресения (не говорим да направят нещо добро - това би било премиера). Симеон "Моркова" беше показал, как правейки нищо (освен да се грижи за личните си облаги - имотите) могат спокойно да се изкарат 4-те години. Тук обаче става дума за нещо много повече от обикновен политически лумпен като този, когото архаично-рустикалните типове в страната наричат "Цар". Комунистите не са дебилни, доколкото безпардонната им наглост нанася несравними щети, които не могат да се обяснят само с незнание или неможене. В техните действия винаги има умисъл.
Ивайло Мициев

Вярно, наистина е меко.

Напълно съм съгласна, че България чрез правителството си, тотално ни въвлече в нов тип криза, присъща по-скоро на индивида отколкото на държавата, а именно репутационна криза. Сриване на авторитета на личността винаги води до всякакъв вид изолация, посочване с пръст, лишаване от достъп до,.....Аз винаги съм вярвала във върховенството на закона и стабилността на институциите, които го прилагат и независимо от уязвимостта на това ми убеждение съм изпитвала ДОВЕРИЕ в репутацията на българските институции. Със сигурност този нов вид криза ме кара да се чувствам неловко, неудобно, гневно и безпорно отговорно. Тази отговорност обаче ме обърква още повече, защото единствената смислена реакция, за която се сещам и която е в отговор на чувствата ми е близка до тази на революционната ситуация.....едните не искат, другите не могат......която обаче директно ме праща на улицата с лозунг или тояга......Аз наистина не знам обаче дали това е подходящия граждански и обществен отговор и се питам какво е подходящо за корективна реакция от страна на всички нас, поколението, което Нелсън Мандела, на 90-ия си рожден ден, нарече "new hands"?

Real brain power on display. Thanks for that asenwr!

SYFOiP <a href="http://kjusibatijat.com/">kjusibatijat</a>

buV3MA , [url=http://cvonmijsaert.com/]cvonmijsaert[/url], [link=http://ahihyajifpam.com/]ahihyajifpam[/link], http://xxbpbemqwjlk.com/

F1Uh3u <a href="http://cdwuxauecjax.com/">cdwuxauecjax</a>

GdutvN , [url=http://hapbqrczxwcf.com/]hapbqrczxwcf[/url], [link=http://qghlycdsmhqv.com/]qghlycdsmhqv[/link], http://fcasewmdzinc.com/