Три неща притесняваха и дразнеха ирландците по отношение на договора от Лисабон. Първото бе постепенната загуба на суверенитет и свързаните с това реални и въображаеми последствия /например, по-голямо влияние на Брюксел по данъчните въпроси, развитие на европейската отбранителна политика и подкопаването на ирландската независимост/. Второто бе открито пренебрежителното отношение на цяла кохорта европейски политици, които просто очакваха ирландците да се „наиграят на демокрация”, за да продължи джентълменската игра на „висока политика” временно затруднена от неудобствата на местната конституция. Третото бе общото и неясно усещане, че „нещо става със света”; усещане за несигурност в постоянно променящ се свят, в който Ирландия започва да губи предимствата си, точно когато е започнала да им се наслаждава. Продуктът на тези загрижености е отхвърлянето на Лисабонския договор и края на една цяла епоха на водене на европейска политика. Епоха, в която гражданите бяха делегирали работата по „големите въпроси” на своите политически елити.
Вотът на ирланците не е някакво непросветено отхвърляне на сложния договор. Вярно е, че надали някой от обикновените гласуващи е чел целия текст, но за сметка на това Ирландия вече има добре установена и работеща култура на провеждане и обсъждане на конституционни въпроси. По силата на настоящата конституция от 1937 година насам са проведе над 25 референдума, включително по въпроси като абортите, избирателната система, както и всички предходни европейски договори. Поради тази причина тезата, че едва ли не става въпрос за поредно неразбиране на високо експертната евро материя просто не е вярна. Ирландия е притеснена от няколко неща и някои от тях имат сериозно основание.
Страната е притеснена от постоянното нарастване на правомощията на ЕС за сметка на страните-членки. За една горда, трудно извоювала своята независимост и просперираща страна това е проблем. Финансовата помощ, която тя е получила от организацията е важна, но дори в годините на най-силна подкрепа европарите са не повече от 2% от общите публични разходи. Така че, тук става въпрос повече за умно инвестирани, „безплатни пари”, а не за мащабно наливане на средства. Нещо повече, в страни като Ирландия напълно отсъства възприятието за ЕС като за спасител, каквото например има в държави като България. Ако тук ЕС е най-желания коалиционен партньор на безпомощните български граждани, то в Ирландия за ЕС се говори просто като за една важна организация, в която следва да се отстояват конкретни интереси. Голяма част от ирланците са притеснени и от решенията на европейския съд в Люксембург, с които става по-трудна защитата на техните колективни трудови интереси. Отново, в България на профсъюзите разчитат предимно собствените им номеклатури, в Ирландия това не е така. Там започва да навлиза и процеса на „изнасяне на производства” в по-евтини и бедни икономики, което все повече ще става проблем и за ирланците. За да запазят своята конкурентноспособност те разчитат на ниските си данъци, а ЕС все повече проявява желание да хармонизира и тях, но на по-високи нива. За ирландския бизнес това е дългосрочна заплаха, на която те гледат пределно рационално. Страната е загрижена и за своя неутралитет, които става по-труден на фона на плановете за обща политика на сигурността и отбраната, която сега Франция амбициозно подхваща. Цялото съдържание на дебатите в Ирландия ясно показва, че зад този негативен вот има много рационални аргументи и притеснения, разбира са, на места смесени и с някои пресилени тези като тази за заплахата от разрешаване на абортите поради натиск от ЕС.
Но има и още нещо, което истински раздразни, както ирланците, така и много други граждани на старите страни-членки. Това е раздразнението от високомерното отношение на голяма част от европейските елити, които просто не желаят да разберат, че европейските проблеми вече са в полезрението на обикновения избирател. Досегашната практика на договоряне, „там горе”, във висините на „високата дипломация” просто вече не отговаря на желанията на избирателите и те търсят начини да променят това. Част от разочаровените социални инженери на мегаломанската евро-конституция прекараха последните години самодоволно да обясняват, че договора от Лисабон е всъщност текста на конституцията без знамето и химна. По този начин те допълнително засилиха усещането на много европейци, че техния глас нарочно ще бъде заобиколен. В повечето стари страни-членки избирателите искат референдуми за договора от Лисабон. Те няма да ги получат и затова ще гледат още по-внимателно какво ще стане с Ирландия оттук насетне.
През последните години много се написа за новите политически елити в Западна Европа, за отишлото си поколение на следвоенните лидери. По време на референдума в Ирландия стана ясно и това, че „стария тип” избирател също си е отишъл. На тяхно място идват хората, които искат от своите политици глас в европейските дела, дори това да означава повече трудности и по-малко интеграция. А това наистина е лоша новина за нас по простата причина, че виждаме ясно зависимостта: по-слаб ЕС, по-слаба България.
Текстът е публикуван във frognews.bg
Дъщерята на Спилбърг започва порно карие...
Нормално е изборите в САЩ да се определя...
19.06.2008 07:25
Има един допълнителен момент на притеснение, който не знам, дали някой е споделял с теб. Става дума за пределно оскъдната информираност на хората по въпроса за "Лисабонския договор". И причината за това не е нежелание за получаване на информация.
Понеже с теб не сме се виждали отдавна, не съм срещнал до този момент човек, който да е разбрал, какво е новото на този договор. Какъв е неговият смисъл, какво произтича от него, защо е лошо, ако той не съществува? Нещо повече - аз също не мога да отговоря на тези въпроси. А имам претенции да проявявам интерес по тези въпроси, който по силата си трябва да се постави в дясната половина на Гаусовото разпределение. Претендирам също за способност за разбиране на този тип проблематика, която също надминава тази на средния гражданин.
Не съм чел този договор, но и не намирам за необходимо да го правя. Както и за повечето други теми, очаквам да прочета мнение на специалист по този въпрос - така, както очаквам да процедират хората и когато става дума примерно за моята професия.
Минаха месеци след подписването на този договор. Изговориха се куп приказки, подчертава се постоянно голямото му значение, набляга се на факта, че Европейският Съюз вече изглежда другояче. Но защо?
Знаеш, че публицистично (но далеч не винаги като политическа ориентация) симпатизирам на немският седмичник "Die Zeit" и го чета, не на последно място защото мога. Там от известно време (бившият външен министър на Федералната Република) Фишка се упражнява в понеделнишки политически коментари. В последния си (http://www.zeit.de/online/2008/25/europa-montagskolumne-fischer) той описва ситуацията след вота на ирландците едва ли не като апокалиптична. Но и той не отговаря на основните въпроси, които ми се въртят из главата:
- Защо този договор направи лош начина, по който ЕС е съществувал до сега? Защо този Съюз не е способен да съществува и без такова споразумение? Нали до сега беше?
- Защо ЕС е пред разпад, ако не приеме "ерзац-Конституция" (така се описва масово ситуацията)? С какво споразумение от такъв ранг ще подобри функционалността на ЕС? С какво неспособността да се постигне такова споразумение ще навреди на този Съюз?
Мъглявите формулировки и сополивите обяснения на Договора са арогантността на политиците, за която пишеш ли, или наистина тематиката придобива такава сложност, че аз не съм способен да разбера отговорите на тези въпроси?
Предполагам, че ако трябваше да взимам участие в такъв референдум, щях да се позаинтересувам повече по въпроса и може би да имам някакво мнение. Не изключвам възможността обаче, мнозина ирландци да са гласували по този начин, защото не са разбрали, за какво гласуват.
Ивайло Мициев
22.07.2008 13:39
25.05.2011 04:48
25.05.2011 15:28
26.05.2011 18:56
28.05.2011 17:31
31.05.2011 20:27

