Началото на европейския проект с основание следва да бъде търсено в останките и уроците на следвоенна Европа, в общия страх от повторение на ужаса, в съчетанието на прагматизъм и оптимизъм. Тази формула донесе на континента мир и просперитет, позволи преодоляването на немалка част от тежките последствия на комунизма и създаде безпрецедентни възможности за общуване, предприемачество и развитие. Тази реалност и разказ за ЕС доскоро бяха достатъчни, за да може организацията и нейните правителства и граждани да гледат спокойно към своето бъдеще. „Разширяването” на света и сблъсъка с реалните и въображаеми ефекти на глобализацията променят, обаче, условията на разговора и ги намират объркани, с твърде много въпроси относно посоката, в която съюза трябва да тръгне.

Основният въпрос е свързан с промяната на мащаба и средата, в които работи ЕС. Той излезе от своите европейски граници, много от източниците на проблемите, които решава са извън тях, много от решенията на тези проблеми са също извън тези граници. Там, където преди години имаше европейски мащаб на проблемите и решенията вече се е настанила новата координатна система на глобалния свят. Търсенето и откриването на адекватни реакции на тази промяна е голямото предизвикателство пред организацията. Убедителният и общоприет разказ за смисъла и посоката на движение, начертан от дълбоките следи на Втората световна война е зад нас. ЕС, неговите правителства, а вече и граждани, са в търсене на следващата голяма причина за неговото съществуване. Намирането на относително убедителен отговор преминава през разрешаването на поне една дилема.

С много условности могат да бъдат откроени две големи възможности за развитие. Първата е в превръщането на ЕС в „защитна кора” от непредвидимостите на съвременния свят; трудно управляем свят, в който „затварянето” ще позволи да се „консолидират” ползите на постигнатото досега без да се отприщват допълнително силите на глобализацията. При избора на тази възможност, досегашния съюз ще се възприема като най-малко подпомагащ глобализацията чрез своите либерални политики и свободи. В този смисъл, той ще бъде укротен и контролиран. Според тази логика, е нужна пауза и опит за поставяне под контрол на социалните и икономическите последствия от глобализацията /износ на работни места, нарастващ натиск върху възможностите за социална подкрепа, социални размествания, нарастване на „подкласата” в европейските общества/.

Втората възможност е за ЕС като „предна ударна сила” в голямата битка за управление на глобалните процеси, като надежден, неизбежен, колективен играч от името на Европа. При този вариант, организацията получава някаква наднационална „грижеща се” функция, при която тя се ангажира трайно извън естествените си граници по подобие на НАТО /с по-различни инструменти и цели/. Това ще доведе до по-амбициозен дневен ред, развитие на повечето „външни” политики /развитие, сигурност, енергетика/. Разбира се, наличието и противостоенето на тези две, най-общи, алтернативи не предполага необратимост на избора още повече, че той никога няма да бъде еднакъв за всички страни-членки.

            Крайният резултат от сблъсъка между тези два варианта за развитие има сериозни последствия и върху цяла поредица от актуални въпроси. Например, наближаващия дебат за общата селскостопанска политика може да приключи със запазване на сегашното непазарно статукво или с постепенно отваряне и динамизиране на сектора в зависимост от това коя от двете стратегии за бъдещето на организацията надделее. Дискусията по бъдещата финансова рамка на съюза също ще бъде силно повлияна от този дебат. Повечето богати държави в Западна Европа и сега нямат желание да увеличават средствата, които внасят в евробюджета /малко над 1% от БВП/. В случай, че вземе превес защитната идея за ЕС, това може дори да доведе до намаляването на вноските на държави като Германия и Холандия. Още по-важни ще бъдат последствията от тези дискусии върху политиките на енергийната сигурност, единния пазар, общата външна политика и политика на сигурността.

            Обръщането на дневния ред на ЕС към повече глобални проблеми и предизвикателства би донесло допълнително усложнение. Дори в сегашния си вид, ползите от работата на организацията остават невидими и неразбрани от голямото мнозинство европейски граждани. Чувството за дистанция между тях и европейските институции е осезаемо и все повече става повод за политическо недоволство. Съчетаването на това чувство с нарастващите притеснения от настъпващата глобализация и несигурността, която генерира на практика води до появата на нов играч в европейския проект – общественото мнение. Делегирана досега на политическите елити, интеграцията става твърде важна, за да бъде оставена безпроблемно под техния контрол. Независимо дали гледат на нея като на заплаха или като възможно решение на сегашните проблеми, европейските граждани искат да я извадят от полето на недосегаемост, запазено за „високата политика” на следвоенните десетилетия. Този процес на „демократизация” на европейската интеграция е с непредвидими последствия, но със сигурност ще я направи по-сложна, по-неравномерна, а може би и по-бавна и ограничена.  

            За мястото на България в този дебат няма особен смисъл да говорим. Страната не може да произведе необходимия ред, политически и административен ресурс, за да бъде дори „потребител” в организацията. Участието й в дебатите по големите въпроси е периферно, допълнително подкопавано от вече еднозначния й статут на „подранила” страна-членка. Европейският „дебат” тук е затворен в темите за фондове и предпазни клаузи. Бизнесът все още трудно осъзнава степента, в която липсата на официални български позиции може да означава още неочаквани и неоценени изисквания за него. Публичното внимание се активира моментно и за кратко около съдържанието на поредния мониторингов доклад. Следващият момент на интерес би дошъл при поставяне на въпроса за евентуалното суспендиране на членството на страната, който със сигурност ще дойде, ако продължи настоящата неспособност и нежелание да се отдели престъпността от държавата. Най-тъжно за България е обстоятелството, че именно нейното приемане може да послужи като неоспорим аргумент в дебатите за ползите от „затварянето” на съюза и бавното му превръщане в затворена мисловна и институционална крепост.

Текстът е публикуван във вестник "Дневник"

как да гледда с решителност към "външния" за съюза свят, след като не може да изработи обща стратегия по редица вътрешни проблеми и конфликти на интереси - да вземем само отношенията с Русия и енерго доставките ...
Макар глобално някои наблюдатели да отреждат и на ЕС роля на катализатор в постиндустриалното общество ....
За мен организацията е тромава и ниско ефективна..

Това дори ще се засили, защото глобализацията ще предизвика раразлични реакции от отделните страни-членки. Някои ще искат по-защитна организация, други по-настъпателна, по-развита по отношение на териториите извън ЕС. Със сигурност ще е интересно !

Home run! Great slguging with that answer!

Kudos to you! I hadn't tohught of that!

kd473S <a href="http://psijavyrrrln.com/">psijavyrrrln</a>

69hebs , [url=http://pxwbsmupsqui.com/]pxwbsmupsqui[/url], [link=http://ixiwmehbhylx.com/]ixiwmehbhylx[/link], http://rfciwzxlmaoe.com/

t6Ul0O <a href="http://uzilpxqfuydh.com/">uzilpxqfuydh</a>

CK780b , [url=http://jrwwscnuxdpr.com/]jrwwscnuxdpr[/url], [link=http://itezehehrdjf.com/]itezehehrdjf[/link], http://jutujlyoorww.com/