Политическата ретроспекция е създадена за моменти като този. Антъни Блеър, услужливо и PR-ски съкратено на Тони Блеър, вече заема място в отбраната група британски премиери, които са управлявали повече от 10 години. Отвъд това неоспоримо членство, обаче, остава отворен въпроса дали това място е получено в резултат на индивидуален политически стил на опортюнизъм (Блеър), автентична идейна конструкция и наследство (Блеъризъм) или просто виртуозен риторически лупинг на закачване към наследения дневен ред на консерваторите (блечеризъм). Именно в тези полета започват да бъдат търсени отговорите на темата за наследството на предстоящия да стане бивш премиер.

            Една от най-вероятните неизбежни линии, по които ще протече архивирането на управлението на Блеър е тази на сравнението с Маргарет Тачър. Наличието на афинитет и подобие между двамата е добре документирано и се простира по няколко линии. В политическия стил и на двамата ясно се виждаше нагласата, че проектът е по-важен от институциите. Това ги караше постоянно да странят от Парламента, от неговите прословути задимени стаи и дълги политически дебати. На своите мнозинства те гледаха по-скоро като на машина за гласуване, която няма мисловната възможност да обхване амбицията на реформаторския проект. И двамата премиери се опитваха да управляват чрез свои собствен тесен кръг около Кабинета. Тачър имаше своя верен Уилиям Уайтлоу, Блеър имаше своя верен Алистър Кембъл. И двамата обичаха скоростта на управлението, динамиката на 15-16-часовия работен ден, започващ със среща с доверен съветник и завършващ със среща с премиер на голяма чужда държава. И двамата бяха обсебени от въпроса за своето политическо наследство, накарало ги да посегнат и към войната. И двамата промениха своите партии. Тачър с нейното гениално преоткриване на личната собственост, Блеър с неговото отваряне към „средна Англия”.

Силата на овладяната власт и политическата амбиция на Блеър все пак не го лишава от връзка със света на идеите, към който той посяга, за да намери ориентири, аргументи и оправдания. Най-добре документирана остава близостта му с известния британски социолог Антъни Гидънс, чийто идеи за „Третия път” най-много импонират на младия премиер особено в първите години на управление след 1997 година. Именно оттук са развити някои важни политики на това управление като образователна, социална и здравна реформа, части от конституционната реформа, свързана с отдаването на правомощия по посока на Шотландия и Уелс. Интелектуалната връзка на Блеър с Гидънс малко наподобява отношенията на Маргарет Тачър с Кийт Джоузеф, който дълги години я напътства и й помага да подреди своите интуиции в относително кохерентния нео-консервативен управленски проект. Недостатъчно изяснено остава влиянието на идеите на различни католически социални доктрини върху Блеър. Има основания да се търси близост и със социалния либерализъм на британските либерали от началото на 20-и век, които правят опит да вкарат индивидите в социалните мрежи за подпомагане чрез държавна намеса. Извън съмнение е и близостта на Блеър към нео-консервативната оценка за безалтернативността на частната собственост и пазара като двигател на просперитет.

Тони Блеър оставя голяма следа и в своята лейбъристка партия като за първи път печели три поредни национални избора. Той силно ограничи ролята на профсъюзите в нея и обърна безпрецедентно внимание на отделните членове. В тази политика имаше и много инструментализъм, защото промяната на партията минаваше през свиването на блокиращите мнозинства на профсъюзния естаблъшмент. За левите в партията, обаче, той си остава човекът, който в търсене на „средна Англия” изгуби от погледа си традиционните ценности на лейбъризма, хората със „сини якички” и жертва голяма част от традициите на партията, за да я задържи във властта. За много от тях цената на връщането в управлението остава твърде висока и необоснована, макар връщане към дните на радикалния лейбъризъм от началото на 80-те години да не изглежда вероятно.

Чисто управленски, първите му ходове подсказват продължение на ерата на консерваторите. Даването на пълна оперативна независимост на Централната банка и подкрепата за публично-разходните планове на отишлото си правителство на Джон Мейджър остават най-големите знаци от присъединяването на лейбъристката партия към икономическия неолиберален консенсус. За Великобритания тези ходове носят особен смисъл, защото така левицата се освобождава от политиката и инструмента, с които е правила най-много злоупотреби: „облагай с данъци и харчи”. Отвъд тези ходове, Блеър прави основната заявка на своята политика – да подготви отделните индивиди за новия глобален свят чрез институциите на образованието, социалната подкрепа и здравето. Основният инструмент на тази промяна не е просто държавата, а целия спектър от институции: неправителствен сектор, публично-частни партньорства, отворено местна и централна държавна администрация, управлявана чрез бизнес мениджмънт техники, формите на частна инициатива.

Погледнато по-дълбоко идеите на Блеър си остават етатистки. Измислянето на хибрида публично-частно е преформулиране на социалното инженерство с известно разширяване по посока на извън-държавното. При него, обаче, основната презумция си остава, че публичното е единственото, което легитимно може да задава цели. Частното си остава просто един ефективен инструмент за постигането им. Макар да се лиши от част от директната държавна интервенция, Блеър оплете публичните институции в безкрайни, бюрократични мрежи, които са всъщност новите дрехи на държавното след епохата на неговия провал като собственик и двигател на развитието.

Иронично е, че това, което направи Блеър приемлив за повечето британци бе и неговото изкушение, от което започна бавния му залез. Разбирането, че живеем в глобализиращ се свят го изкуши с голямото поле на действие, с месианската възможност за започване на политическа и социална промяна в различните ъгли на планетата. Влизането в Ирак, освен всичко останало, го накара и да захвърли проекта си за „Великобритания в центъра на Европа” в полза на глобалното социално инженерство. Арогантността на тази поза бе допълнена със злоупотребата с назначенията на лордове в горната камара на Парламента и скандалите около финансирането на самата партия.

             Антъни Блеър оставя и от трите елемента, споменати в началото: индивидуален стил, присъединяване към по-широк консенсус, собствени политически идеи. Точното им съотношение дълго ще занимава и разделя анализатори, изследователи и политици. Встрани от тази оценка, но с особена важност е политическото му дълголетие. Дълголетие, което позволява не просто потребление на заварено статукво, а опит за неговото моделиране и промяна. Именно в поддържането и употребата на тази възможност най-ясно се вижда качеството на британската политическа система, независимо от това, че субектите на това дълголетие по правило всички изпращат с въздишка на облекчение. 

Текстът е публикуван във вестник "Дневник"

... и за сетен път се убеждавам, че тенденциозността не е запазен патент само на лявоориентираните коментатори. На времето, уважаваният от мен Александър Божков също беше писал, че "Блеър се чувства много добре в обувките на Маргарет Татчър". Твърде много хора, изживяващи се като "десни" не могат да понесат факта, че Блеър ще остане в историята на Обединеното кралство дори с по-добър актив от Маргарет Татчър. Що се отнася до "сходствата" между Татчър и Блеър, за мен е доста трудно да открия "дълбоки прилики" между дама, която е изрекла мисълта, че "няма такова нещо като общество" и политик, чийто "гуру" е световен учен като Антъни Гидънс. Дискусията за ролята на Блеър ще продължи. Като всеки истински социалдемократ и той ще бъде плют с еднаква ярост и от собствената си партийна левица и от десницата, която не може да преживее факта, че един лейбърист може да управлява по-прагматично от тях. Поздрави и най-добри пожелания !

По отношение на приликите. Те са, както по посока на политически стил, така и в известна степен етически, съдържателни. Цитатът на Тачър

Този цитат винаги се дава непълен - Тачър го развива като контрапункт на тезата, че има общество over and above individuals !!! Това, съгласете се, е доста по-различно от тезата, изложена според вас. Склонен съм да приема, че известно напрежение между нейната нео-либерална икономическа политика и социалния й консерватизъм. Блеър има своето място и то е ясно очертано, включително в текста. За баланса между прагматика и социално моделиране при Блеър можем да поспорим. Както и да е, благодаря за коментара.

но мога да цитирам още много подобни крайности на г-жа Татчър, които не са пример за подражание. Примерно случаят, когато тя постави всички социалисти, лейбъристи и социалдемократи под един общ знаменател и обяви, че няма по-безсрамни от тези политици ... Разбира се, в една страна с мажоритарна система с относително мнозинство, политическата реторика е изключително остра, но стилът на г-жа Татчър не е рожба само на избирателната система :-))) Тя искрено ненавижда всички видове "зелени" движения, не помня дали тя не беше автор и на етикета "екофашист", който се харчи и в нашата блогосфера :-))) Ако прочетем редица нейни съждения от мемоарите й, също ще се убедим, че тя е истински консерватор и в добрия и в лошия смисъл на думата. Аз лично не бих търсил точно етически и съдържателни прилики между Татчър и Блеър. Между другото, не знам дали знаете (това не е много разпространено), но преди да оглави Лейбър парти, Тони Блеър е заместник председател на Християнското социалистическо движение (CSM) - една от вътрешните структури в Лейбър парти, която е много влиятелна в селските райони и е основният "инструмент" на лейбъристите при борбата им с консерваторите по тези места. Но етиката на CSM е много далече от тази на консерваторите - Господ ми е свидетел :-))) Иначе текстът е твърде добър - пристрастието към една или друга политическа доктрина не е порок, стига да е в определени граници. Аз също съм пристрастен в голяма степен към Блеър, защото той наистина направи революция в Лейбър парти, заради която в еднаква степен го мразят и крайно левите и десните. До някой и друг ден ще ми излезе едно интервю, в което се занимавам и с феномена "Блеър". Ще го "постна" и в блога си - тогава ще можем да си продължим разговора. Поздрави !

Честно казано, аз имам по-скоро афинитет към ядрото от нейните позиции без да съм някакъв завършен "фен", сам знаете, че човек не може да изпадне в подобна ситуация, ако прави опит да анализира пълноценнол Малко известно, например, е, че нивото на преразпределение на публични ресурси в началото и края на нейния период на управление е почти едно и също. Така че, в някои отношения тя дори може да бъде критикувана отдясно. Прилики между двамата има като това далеч не ги прави близки, но това е малко трудно за анализ в един блог. Религиозната "брънка" при Блеър е доста подценявана, тя често остава встрани, макар да има една група анализатори, които й отдават голямо значение. Сам знаете за връзките и съществуването през 19 мек на социална християнска доктрина, която е доста близка до част от етическите норми на социализма. С удоволствие ще прочета вашето интервю. Поздрави !

... към интервюто в "Point of View":

http://www.point-of-view.org/cat1.php?id=57

Между другото - от там ми препоръчаха този Ваш текст - пуснах им линк към нашата малка препирня :-))) Текстът на интервюто е пуснат и в блога ми - там условията за дискусия все пак са по-добри, отколкото в електронното списание. Или поне аз така си мисля ...
Подрави и Ви очаквам на своя територия :-)))

And I tuohght I was the sensible one. Thanks for setting me straight.

Wow! Great thinikng! JK

You're the gertaest! JMHO

With the bases loaedd you struck us out with that answer!

Walking in the presence of ginats here. Cool thinking all around!

You have shed a ray of sunshnie into the forum. Thanks!

zepjK6 <a href="http://oyldhzqlumod.com/">oyldhzqlumod</a>

xySipQ <a href="http://zwmvygcmfhho.com/">zwmvygcmfhho</a>

lAinRe <a href="http://jkfkagbhlesz.com/">jkfkagbhlesz</a>

MWZGza <a href="http://motuikcujqgy.com/">motuikcujqgy</a>

PuUpjF <a href="http://lkywrhtiihyi.com/">lkywrhtiihyi</a>

ljXxWI , [url=http://gvmtvhputjrz.com/]gvmtvhputjrz[/url], [link=http://utldboqiflws.com/]utldboqiflws[/link], http://wwxlcdkkcmvd.com/

4wefkw , [url=http://alrafynuhcyt.com/]alrafynuhcyt[/url], [link=http://mrmwbbygxvth.com/]mrmwbbygxvth[/link], http://vlsosfwdgtkl.com/

IMnqt7 <a href="http://zdnvmxtlyigw.com/">zdnvmxtlyigw</a>

8gB5YA , [url=http://dhkfequisrlt.com/]dhkfequisrlt[/url], [link=http://ulbwfhakksyr.com/]ulbwfhakksyr[/link], http://eaexlkseyajl.com/

u1L12w , [url=http://ezaqjmnnnxcb.com/]ezaqjmnnnxcb[/url], [link=http://smolbodtghgw.com/]smolbodtghgw[/link], http://nkfmagxvnmch.com/

LNIq9c , [url=http://wyqtvkswooyi.com/]wyqtvkswooyi[/url], [link=http://xzkcdrjmqati.com/]xzkcdrjmqati[/link], http://ozfmtaxswaam.com/

L8QET7 <a href="http://gdrfahssmngg.com/">gdrfahssmngg</a>

CUd1dC <a href="http://dypvcrxkkoam.com/">dypvcrxkkoam</a>

qUKvug <a href="http://ixvafotyjmwn.com/">ixvafotyjmwn</a>

aVLhy8 <a href="http://fekeagffctlc.com/">fekeagffctlc</a>

PpLXUC <a href="http://hevkdqevbtnr.com/">hevkdqevbtnr</a>

2pJibz <a href="http://ezfqxwrxvczz.com/">ezfqxwrxvczz</a>

Ztv1Te , [url=http://hexiubxgajyb.com/]hexiubxgajyb[/url], [link=http://ypofjmmdgqvk.com/]ypofjmmdgqvk[/link], http://taeeiivkaqdu.com/

gTpzX5 , [url=http://nbnciemgcarz.com/]nbnciemgcarz[/url], [link=http://cwvxrvvkfftg.com/]cwvxrvvkfftg[/link], http://sakwtpyrrylq.com/

yjFu0u , [url=http://nytiecsokola.com/]nytiecsokola[/url], [link=http://louvibjdpkki.com/]louvibjdpkki[/link], http://fsqiywqacmhb.com/

WhblTB , [url=http://ijgampcdkwve.com/]ijgampcdkwve[/url], [link=http://vtwtmgpvjrlo.com/]vtwtmgpvjrlo[/link], http://emonyrstgpjw.com/

XoQX63 , [url=http://qkktmhpgclmw.com/]qkktmhpgclmw[/url], [link=http://xsstmmqtzhfz.com/]xsstmmqtzhfz[/link], http://ljjljxmzcxso.com/