Прочетен: 2587 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2007 17:17
Следизборните периоди по правило предполагат промени, размествания, нови политически ходове. Според оптимистичните теории за демокрациите, именно тогава идва времето на свежите идеи, макар в повечето случаи те да са породени от страховете за преждевременна политическа смърт. На българска сцена през последните седмици видяхме две основни реакции, и двете еднакво далечни от добрите, необходими практики. Едната е към постепенно превръщане на партиите в откровени бизнес партньорства, а другата е към още по-голямо усилване на тенденцията те да се правят в първо лице единствено число.
Като начало повечето опозиционни партии, по вече стара утвърдена традиция, пропуснаха да оставят своя следа в дискусиите за бюджета за първата година на евро-членството. Оставиха повечето критики на различни неправителствени организации, вместо да залеят всички медии и политически институции със свои алтернативни бюджети и идеи как по-разумно и полезно да бъдат похарчени публичните финанси. В този бюджет сред най-знаковите факти е структурата на разходите на министерството на отбраната. В него най-еднозначно прозира публичната стратегия за евро-атлантическо присъствие, на която е способно това правителство, пък и не само то. Там, където България трябва да заделя свои средства за обща кауза, тя полага грижи предимно за собствения си, вечно нереформиран военен сектор, обект на „дълбоки трансформации” от поне десетина години.
Готовият бюджет на ЕС за България, обаче, предизвиква далеч по-голяма активност и експедитивност от страна на българските партии. С голямо основание, една от сериозните критики към десните партии в страната продължава да бъде твърде тясното и не особено амбициозно разбиране за представителство, с което те боравят. Но, в рамките на този разговор, партиите от твърде отдалечени спрямо своите реални и потенциални избиратели заплашват да се „слеят” изцяло с тях. Под призива за по-адекватно представителство, новосъздадената полу-партия „Европейски демократичен път” (ЕДП) реши да използва като първи акт на своето публично легитимиране включването към съюза за малки и средни предприятия към Европейската народна партия. Сега те ще бъдат последвани от Надежда Михайлова и нейната „Демократична алтернатива”. В същото време, СДС започна активна подготовка за усвояването на еврофондовете.
За по-находчивите подобно поведение е по-скоро израз на осъзнаване за огромната дистанция между опозиционните партии и публичната власт и влияние, както и стъпка към връщане в политическата реалност. В същото време, подобно поведение изцяло не спазва една от най-базовите дистанции в политиката – тази между представляващия и представлявания. Пределно ясно е, че за да представляваш бизнеса и предприемчивите, активни хора не трябва ти самия да се превърнеш в политик – бизнесмен. Политическото представителство не предполага сливане на двете роли, най-малкото защото гледните точки на предприемчивите и активните не се изчерпват с тези на „бизнеса”. В този смисъл, обвинението за социално отдалечаване и изолация, с което ЕДП се оттласна от „старите” партии много бързо започва да се превръща в обвивка за някакво бизнес партньорство, което просто да покрива „фронта” на публичните финанси.
Един от най-екстравагантните начини за справяне с опозиционерската функция бе развит наскоро от СДС. Идващото евро-членство на страната даде повод на ръководството на партията да направи тълкуванието, че членството на СДС в Европейската народна партия (ЕНП), която доминира в Европейския Парламент всъщност я прави част от някакво имагинерно, европейско управляващо мнозинство. Извън това абсурдно твърдение, от посоката на СДС дойде и най-амбициозната заявка за някаква по-сериозна политическа промяна. Тя е за „политика чрез политики”, но предполага изключително сериозна промяна вътре в самата организация и нейното политическо поведение, за което още няма никакви индикации. Съчетано с намерението за прекратяване на безкрайната фабула за „дясното обединение”, подобно намерение поне заслужава да бъде отчетено.
Най-помпозната заявка за опозиционност с бъдеще идва от ГЕРБ. Тук по-скоро вече става дума за жанр, който е с единия крак извън политиката. Това е по-скоро предложение за „един човек и една връзка”, покана за персонална връзка с един индивид и неговия път „през истината”. Бойко Борисов предлага ежедневие на агресивното, едновариантно и безцеремонно „назоваване” на политическата реалност. До него стои многопосочната „отвореност”на „идеите” на ГЕРБ, която вместо политическо лице предлага отсъствие на идея за посока. Тук „дясно” е просто някакъв публичен маркер или чип, за да бъдеш допуснат в играта. Чисто институционално, структурата и правомощията в партията са направени по начин, който дори може да постави под съмнение самата й конституционалност. Изчитането на устава е като визуализация на идеята за човека и машината от някаква далечна анти-утопия. Въпреки всичко това, по всяка вероятност при ГЕРБ бързо ще последва и „европейска легитимация” от страна на ЕНП. Нейната стойност става все по-малка на фона на пълното компроментиране на този процес след безцеремонното евро-партийно пазаруване на НДСВ и бутафорното изпълнение на критериите на европейските либерали от страна на ДПС. В същото време, тази легитимация ще е достатъчна и точно на време, за да бъде осъществен дебюта на партията на изборите за евро-депутати.
Превръщането на диалога с „бизнеса” в бизнес сам по себе си и създаването на свръх-централизирани, квази-военни като йерархия формирования няма да отговорят на продължаващата елементарна необходимост от европейска политика вместо обсебване от евро-фондовете. Подобно поведение не може и да отговори на нуждата от сериозен, структуриран диалог с различните представители на хората, които създават богатство в нашето общество и икономика. Няма и начин, по който все по-сложните общества и възникващи в тях проблеми да бъдат решавани чрез замахване с меч или повишаване на тона от един о.з. / действащ генерал. Описаните актуални начини за правене на политика могат единствено да увеличат комфорта на настоящата коалиция; точно толкова, колкото е и шумът, вдиган около тях.
14.12.2006 22:16
respect and peace! :)
betso
09.01.2007 11:48
25.05.2011 13:13
25.05.2011 14:29
26.05.2011 13:07
26.05.2011 13:52
26.05.2011 18:46
26.05.2011 18:51
28.05.2011 17:26
28.05.2011 18:38
31.05.2011 19:48
01.06.2011 12:44