Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2006 08:51 - Новото социалистическо самодоволство
Автор: vshopov Категория: Политика   
Прочетен: 1350 Коментари: 5 Гласове:
0



Ако искаме да продължим да търсим водораздели в българската политика, можем да твърдим, че отминалите президентски избори ни предлагат още един такъв. След тези избори Георги Първанов за кратко говори като лидер на собствената си партия и вербализира усещането, че вече дълбоко сме навлезли в период на ново социалистическо самодоволство. След неприкритата арогантност на началото на прехода, БСП изпадна в тежка ситуация, в която „историята” не бе на нейна страна. Сега се оказа, че на повечето от процесите и заплахите на реформите тя вече е намерила отговори, които й осигуряват безпрецедентен комфорт.

            Най-силния източник на сегашното самодоволство идва от това, че БСП успя да намери своето място в контекста на евро-атлантическата интеграция. Нейното постоянно само-съмнение беше дали тя ще успее да уцели някаква линия на поведение, която да я направи по-съвместима в ЕС и НАТО. Без дори да участва в преговорния процес за присъединяване към ЕС или НАТО, основната й задача бе поне да започне да звучи европейски и да не формулира някакви екстравагантни идеи и политики. С това БСП се справи в началото на настоящото десетилетие. Междувременно, социалистите сякаш налучкаха начин на поведение в тези организации, които допада най-много на тяхното усещане за тях. Вместо активност и настойчивост в рамките на НАТО (например по въпросите на преструктурирането и модернизацията на армията, нивото на подготовка на изпращаните на мисии войници, политиката на Алианса спрямо Южен Кавказ, Молдова и Украйна), виждаме едно уютно свиване в административното темпо на организацията. Старата максима на българската „професионална дипломация”: „този, който не прави много, няма как да сгреши” работи и в този контекст и, за радост на нейните автори, не води до трайно негативни външнополитически последствия (поне публични такива).

            За дълги години БСП бе уплашена от големия социален и експертен ресурс на десницата в България. Вихърът на 90-те караше бившите комунисти да гледат с притеснение към лекотата, с която хора с най-различни професии и намерения стават част от социалната коалиция на реформите в страната. Голямата енергия от актуалността и дори модата на промените стоеше в голям контраст с приличащата на вкамененост своя огромна, партийна маса. БСП имаше членове, но нямаше симпатизанти. БСП имаше клиентела, но нямаше достатъчно влияние сред най-динамичните прослойки на обществото. 17 години по-късно, обаче, се оказа, че самата разгърната и запазена партийна структура е голям политически ресурс, много по-голям от очакваното. И това не е защото в рамките на партията има богатство от алтернативни позиции, дейности, и находчиви идеи, а по простата причина, че в България партиите с най-добри перспективи са тези, които действат като механизъм за мобилизация на вота. Този факт дава мащабно организационно и политическо предимство на БСП, както и на настоящия й партньор от ДПС.

            Друг важен източник, от който черпи самодоволството на БСП безспорно е състоянието на десните партии в страната. Веднъж задействан, само-разрушителният инстинкт за еднолично лидерство там е сякаш отвъд контрол и дори не е в състояние да създаде някакви базови общи идеи и оценка за политическото настояще. Лявата теза за изчерпания дневен ред на десницата в България има вече статут на медиен хегемон, който е толкова стабилен, че проникна изцяло в съзнанието на много от „десните” лидери. В тази ситуация, интелектуално – публичния отряд на БСП и нейните разклонения на спокойствие консолидира мисловна рамка, която прави поне две неща. Първото е, че придава на социалистите легитимност спрямо прехода в България, която е изцяло несъразмерна с нейния принос. Второто е, че запраща много лековати десни политици в някакви фундаментални търсения за смисъла на „дясното” и „неговите проекции в новата епоха на евро-членство”. В този смисъл, настоящия публичен концептуален комфорт създава структура от теми и подходи към нея, която има за ефект трайната загуба на контрол от страна на „нелявата” част от обществото. Тя е извън един от основните въпроси, въпросът за това кое и как се дискутира в българската публичност.

            Извън дълго обсъжданите и очевидни доминиращи позиции в икономиката на страната, има няколко съвсем странични  и малко очаквани фактори, които също водят до отслабване на възможните заплахи за бившата комунистическа партия. Един от тях е свързан с цялостното движение напред на страната, което постепенно води до намаляване на опасността от отчаян протест срещу правителствата от типа на това през 1997 година. Либерализацията и развитието на пазара на труда, съчетани с далеч по-устойчивите нагласи на повечето граждани да пребивават предимно в своите семейно – роднински отношения води до отдалечаване от политиката на много активни и предприемчиви хора. Увлечени в реализирането на своите лични и житейски планове в един все по-оплетена и трудна глобализираща се среда, много от тях някак естествено оставят встрани от публичното и политическото. Там, където те имат допир с публичните власти, те се справят предимно чрез механизмите на познанствата или просто дублират своя публичен разход като се обръщат към частния сектор (например, здравни услуги или образование). Те по-скоро „хвърлят” по едно око на политиката, но не биха инвестирали много време, емоции и експертиза, за да има нещо общо с нея. Голяма част от тях дори вече не гласуват.

            Напълно осезаемо е, че БСП и нейните социални, икономически и медийни разклонения не само вече се чувстват комфортно, но и започват да формират един модел на силно картелизирана публичност. Доминиращите позиции в различните сектори й осигуряват не само контрол върху реални ресурси, но и върху начините и понятията, с които „се мисли” това, което се случва в страната. Това състояние все още не е путинизация, но притеснително много започва да разчита на гражданска и мисловна инертност и преливане от публично в частно и обратно на влияние и ресурси. Очакването, че изборната логика в някой момент все ще подкопае основанията на това самодоволство няма да са достатъчни, ако желаем наистина да направим смислено за повече хора идващото членство в Европейския съюз.




Гласувай:
0
0



1. анонимен - NssbdKcxawYxxMKU
25.05.2011 05:32
I'm not easily impressed. . . but that's imprsesnig me! :)
цитирай
2. анонимен - dJELNxhsXcEx
25.05.2011 15:14
bX9aQv <a href="http://hfbofpkqknnt.com/">hfbofpkqknnt</a>
цитирай
3. анонимен - ILQLOuWK
26.05.2011 18:56
ohFwax , [url=http://bcztkuhmmolb.com/]bcztkuhmmolb[/url], [link=http://nnabcbgynktn.com/]nnabcbgynktn[/link], http://vzbyxxaatbfs.com/
цитирай
4. анонимен - IPccTJMd
28.05.2011 17:27
ojULxY <a href="http://dldmnjzcvjnj.com/">dldmnjzcvjnj</a>
цитирай
5. анонимен - NsgADzMcBUuyDi
31.05.2011 20:10
7cSash , [url=http://uvvvyvawqhkn.com/]uvvvyvawqhkn[/url], [link=http://hzfntjgminfj.com/]hzfntjgminfj[/link], http://patpzmdsazmj.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vshopov
Категория: Политика
Прочетен: 414778
Постинги: 96
Коментари: 866
Гласове: 664
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол