Почти цяла седмица сме вече заети да говорим за новата, поредна фигура на прострелян човек. Има един чисто етически смисъл да правим това по силата на някаква базова емпатия към човешкото същество, което е пострадало, макар биографията на човека да подсказва, че подобна нагласа надали е била негово ежедневно занимание. Този, сегашен кръг на говоренето, обаче, ми подсказва нещо много интересно. То е свързано с изчезването на цяла, огромна част от възможните опити за решения на проблема за показните разстрели и организираната престъпност. На практика, вече изчезна всякаква институционална перспектива към проблема, никой не говори и не мисли за начините, по които все пак могат да бъдат търсени решения. Преди години правехме опити да мислим за промени на конституция, за реформа на самата полиция, вкарване на някакви нови елити вътре и прочее. Това вече е аут, поради дълбокото усещане за безмислието на подобни ходове.

 
Последните месеци и година извадиха от разговора и възможностите за промяна отвън. След поведението на комисаря на ЕС по вътрешни въпроси Ф. Фратини през този период стана ясно, че и оттам няма да се упражни кой знае колко сериозен натиск, нито пък това би било най-добрия начин за промяна. В разговора отсъства и всякаква гражданска позиция. Дори скоро чух абсурдната теза, че по повод на тези екзекуции няма смисъл да се гражданствува, тъй като това би било безадресно. Сигурността е публично благо, е, при добро развитие на нещата, и в това си качество не се отличава от други блага, спрямо които има възможни граждански позиции. С малко желание и внимание, човек дори би могъл да си припомни големите демонстрации в Белгия преди години, когато хората излязоха да протестират именно срещу вълната от престъпления и безпомощността на държавата. Е, не и в нашата страна, както се казва.

 
Тъжното впечатление е, че след поредния разстрел единственото нещо, което остава е информация, макар тя да повтаря една вече до болка ясна конфигурация от минало / комунизъм – политика – бизнес. Случващите се разстрели, колкото по-често, толкова по-силно, сякаш напълно затриват изчезналите гледни точки и ни оставят с единственото занимание да четем картите на бизнес-политическия комплот. МВР е всъщност картографска организация, тя чертае схемите на своите стени, за собствено ползване и за ползване на актуалното ръководство. След куршумите, под кратката светлина на медийната истерия и ние виждаме част от тези карти; в замъглената светлина си напрягаме очите, докато те започнат да сълзят...после светлината изгасва. И така до следващия рунд, в някой квартал, близо до вас.

... включвам този текст в колекцията ми от линкове по случая.

Never seen a beettr post! ICOCBW

Fell out of bed feeling down. This has brgihetned my day!

qjEAew <a href="http://nimealjyedxf.com/">nimealjyedxf</a>

spznSj , [url=http://gfbhbyalrswe.com/]gfbhbyalrswe[/url], [link=http://dsufvgvnqhgo.com/]dsufvgvnqhgo[/link], http://uqqhqoqgwxuo.com/

5UhqyD <a href="http://noshfpxfihdg.com/">noshfpxfihdg</a>

h7dbM8 , [url=http://odwwbxdzfrbx.com/]odwwbxdzfrbx[/url], [link=http://wkstpvasaein.com/]wkstpvasaein[/link], http://uggtlwbgsitz.com/