Маркирането на края на договореното мълчание е един от ритуалите на съвременната политика. Неговото идване винаги изисква оразмеряването на задаващите се битки и публикуването на желаните стратегии на събуждащите се партии и политици. Лятото е сред малкото периоди, в които сред различните играчи може да се види някакво чувство на притеснение от разговора за политика. Идният сезон, обаче, ще бъде безпрецедентно интензивен и шумен, поради сблъсъка между големия брой нови и стари политически претенденти и видимата статика на изборните предпочитания на българските граждани.

Политическата температура на идните месеци ще се определя и от „големия сблъсък” на следващите избори, доколкото за първи път от доста време насам имаме ясно изразено противостоене между две партии. Битката БСП – ГЕРБ ще е изтощителна и дълга. Управленските конфигурации на следващия Парламент са изцяло зависими от нея и логиката на двете партии води към подобна „битка на големите”. За ГЕРБ хвърлянето на всички усилия в изграждането на представата за единствена и най-смислена алтернатива на сегашната коалиция е без план Б. Макар вече значително да се отличава от своите бурни и внезапни популистки предшественици, в партията на софийския кмет със сигурност си дават сметка, че първото участие за подобни формации в национални избори е почти сигурно тяхното най-силно. По тази причина всъщност единственият шанс на ГЕРБ да управлява сам е при първия му опит да превземе българския Парламент.

Основната задача на БСП през задаващите се седмици е да спаси поне частично настоящото управление като в тези си усилия ще разчита основно на два инструмента. Първият е употребата на огромния бюджетен излишък, който става все по-важен за тройната коалиция. Безконтролната свобода на неговото харчене в най-различни посоки всъщност позволява вторично да бъдат подредени някакви приоритети. Настоящето управление е безпрограмно, а и лишено от адекватен управленски орган. „Съветът на старейшините” предимно договаря ресурси и властови позиции и няма поведение по отношение на управленските приоритети. Тройното харчене на бюджетния излишък всъщност добре маскира тази ситуация и последната вълна от плащания ще бъде използвана, за да може премиерът Станишев да претендира за структура в поведението на неговото правителство. На този разход се крепи и основната надежда на БСП да изкара за първи път свой управленски мандат.

Вторият инструмент, на който най-много ще разчита кабинета е избягване на нова вълна от критични евродоклади и спирания на фондове. Тук неяснотата е по-голяма, доколкото сроковете за справяне с последните критики не изглеждат реалистични и загубата на средства е неизбежна. В същото време, повторение на безпрецедентните критики от юли е по-вероятно да бъде избегнато, ако самия тон на общуване с Брюксел стане отново по-нормален. Усещането за провал на членството в ЕС, обаче, е вече твърде вкоренено, за да бъде обърнато от някакви омекотени доклади оттук до следващото лято. Нещо повече, дипломатическият блицкриг отпреди няколко седмици ядоса немалко европейски правителства, които освен от безхаберието на България са ядосани и от поведението на Европейската комисия, от която се очакват реални резултати в работата с българските власти. Умелото използване на споменатите два инструмента от страна на БСП би я стабилизирало и позволило по-спокойна подготовка за предстоящите следващото лято избори за европейски и български Парламент.

Битката за политическо надмощие ще бъде в центъра на вниманието, но идните месеци ни подготвят едно по-интересно явление, което остава неоценено. Става въпрос за очертаващия се „сблъсък” между нарастващия брой партии и движения и видимата статичност на изборните нагласи от последните години. Ефектите на политическото сякаш не могат да направят връзка с нагласите на гражданите. Все по-скъпите и разгърнати стратегии не успяват да стигнат до умовете и сърцата на избирателите. В същото време, през идните седмици ще бъдем свидетели на поредна порция предизборни дебюти. „Българска нова демокрация” разполага със значителни ресурси и със сигурност ще бъде един от най-активните „нови” на предизборното поле. ЛИДЕР и ВМРО също ще бъдат сред най-дейните през следващите месеци. НДСВ отсега започва поведението си на „контролирана раздвоеност” между управление и опозиционност. Пашкулираните „Гергьовден” и „Новото време” също ще направят опит за поредно прераждане, в което ще има находчивост на формите на публично присъствие и екстравагантни идеи. Един голям въпрос, който ще „виси” до последно е дали съществува някакво място, в което да бъде подготвян пореден мащабен проект за политически взрив, как би излеждал той и доколко реалистичен би бил. На фона на стабилизираните електорални нагласи, неговото „гнездо” може да бъде търсено единствено в претенцията за някаква извънполитическа, гражданска енергия, която да направи опит да смени поколения, културните модели на настоящите политици и самите начини на правене на политика в България.  

Политическото говорене на идния сезон ще роди и една нова жертва – коалициите. Стратегията на ГЕРБ още от самото начало е да неглижира този модел на управление, да го представя с образите на безпринципност, липса на енергия, идеи, отговорност. НДСВ също ще използва идните месеци, за да започне представление, в което коалициите ще присъстват предимно като трудно заобиколимо зло, като нежелана, но наложителна стратегия. Опозиционната критика също ще има ефекта на дискредитиране особено, ако настоящето усилие от общото членство на ГЕРБ, СДС и ДСБ в Европейската народна партия не произлезе някаква разпознаваема управленска програма, която да бъде представена като добра практика в подготовката за съвместно управление. По всяка вероятност извън този дебат ще останат много европейски примери за това как точно се правят коалиции без да бъдат съсипвани базовите политически механизми /ясни предизборни позиции за възможните коалиционни партньори; определяне като условие от страна на всяка партия на няколко основни управленски идеи и цели; допитвания до членове и симпатизанти за предпочитани партньори и много други/.

Агресивните политически стратегии ще доведат до страховита какафония през месеците до избори 2009. В нея ще се преплитат постоянно позициониране на новите играчи /БНД и ЛИДЕР/, препозициониранията на познатите /НДСВ, Новото време, ВМРО и т.н./, оформените стратегии на ГЕРБ, БСП и СДС, опити за привличане на внимание с екстравагантни идеи /партията на Яне Янев/, компроматни битки. В такава среда едва ли някой ще успее да изгради завършен, убедителен образ, с който да размести основно сегашната електорална картина и България ще остане в ситуация на неизбежно коалиционно управление без партиите да са подготвени за него. Българският избирател, пък, ще бъде подложен на продължителни атонални атаки, които почти сигурно ще засилят желанието му за политическа тишина.