Подновената от българския президент дискусия за принципите на избирателната система започва да се превръща в упражнение по търсене на чисто технологично решаване на проблема с управленските мнозинства. Постепенно трудностите по приемането и прилагането на утвърдените европейски коалиционни практики се заобикалят и се появява една странна носталгия по силните, еднопартийни правителства, на които доскоро се гледаше като на голямо политическо зло. Избирателните архитекти усилено търсят най-подходящия начин да осигурят внос на авторитети от обществото, за да реанимират закърнелите партийни структури. Но преди махалото на политическата мода да се завърти с всичка сила си заслужава да си припомним защо въобще съществува пропорционална система и какви точно ще бъдат последствията от нейното премахване.

            Пропорционалната система е въведена в началото на 20-и век в силно разделени общества на големи, дълбоки социални и религиозни конфликти (Белгия, Холандия, Австрия между двете световни войни), както и в политически системи с тежко авторитарно наследство (Германия, Централна и Източна Европа след 1989 година). Основната причина за нейното възникване е да се осигури представителство на отделните интереси и общности, за да има възможност за спокойно и разумно управление, което не прави едно мнозинство всемогъщо. По този начин управлението става по-трудно (коалиции, дълги преговори, неясна връзка между предизборно обещание и решения по време на управление и т.н.), защото има повече играчи на терена, но всеки по-значим социален интерес е „в системата” и има своя шанс. От тази гледна точка, преди да се откажем от пропорционалната система трябва да си зададем и отговорим на въпроса дали българското общество е вече достатъчно хомогенно и улегнало, за да си позволи да изолира от управлението различни обществени групи и техните представители, колкото и хлабава да е връзката между тях.

            Друг изключително важен момент при мажоритарния вот е, че той умножава многократно предимството на партията на електоралното мнозинство. Този ефект е особено важен за анализиране в ситуации на фрагментирана партийна система. В подобни случаи дори ниски нива на обществена подкрепа (20-25%) могат да доведат до много голямо мнозинство, ако конкурентните партии не са обединени и имат подкрепа по-ниска от тази на първата по сила партия. След края на управлението на СДС през 2001 година започна да се оформя убеждението, че двупартийната система носи предимно вреди и нейното разпадане на по-малки части е по-добрия вариант. По различни причини именно това се и случи, но по-интересното е, че зад по-малките партии вече стоят относително ясни и активни политически и социални предпочитания. Това е важно, защото партиите на мнозинствата в България имат твърде голям компонент на протестен вот, когато влизат във властта (СДС (1997 г.), НДСВ (2001 г.), ГЕРБ (в момента). Един чисто мажоритарен вот ще придаде допълнителна сила именно на тази протестна, хаотична, а често и откровено негативна нагласа независимо дали тя има основание или не.

Географското разпределение на подкрепата за отделната партия при мажоритарния вот също играе твърде значима роля при мажоритарната система. С други думи, електоралната география може до голяма степен да реши съдбата на отделната партия. Шансовете ви нарастват, ако имате силна концентрирана подкрепа в няколко района и намаляват, ако тя е равномерно разпределена по страната, но е на ниво под това на най-силната партия. Степента на това изкривяване на съотношението между подадени гласове и избрани депутати може да бъде видяно чрез пример от британската избирателна система от близкото минало. На изборите през 1987 година съюза между социалдемократите и либералите получи 23% от гласовете на избирателите (7,341,651 гласа) като срещу този вот се сдоби с 22 места в Парламента. В същото време, лейбъристката партия получи 30% от гласовете на избирателите (10,029,270 гласа), но изпрати в Парламента цели 229 депутати. Просто се оказа, че либералите са имали много добро национално покритие, но са били втора по сила партия на твърде много места и така гласовете са загубени. Обратно, лейбъристкият вот е бил много по-концентриран (Шотландия, големите градове, Северна Англия) и по-печеливш. В българския контекст, съществената дилема тук е дали като цяло предпочитаме партиите да бъдат с национален обхват или просто да се насочат към няколкото района, където са силни и да се окопаят там.

            Пропорционалните системи са и част от арсенала за решаване на проблема със слабата легитимност и доверие в политическите институции. Това е особено валидно в случаи, когато различни обществени групи и интереси нямат силно присъствие в икономиката или пък в дадената страна отсъстват силни граждански структури, които частично да компенсират липсата на достъп до законодателната и изпълнителна власт. С други думи, пропорционалната система има и един най-общ анти-монополен ефект и затруднява концентрирането на твърде много власт и влияние, както в самото управление, така и извън него. Отново наблюдавайки страната ни, трябва да се запитаме дали сме толкова убедени в собствената ни политика, икономика и общество, че да изключим по-малките играчи от политиката.

            В цялата дискусия за различните варианти за избирателна система не трябва да изпускаме от погледа си и проблемите в българската политика, които са вече хронични и силно влияят независимо от избора на такава система. Най-сериозните от тях продължават да бъдат голямата склонност на „новите” партии да се включват в невидимите механизми за влияние, услуги и откровена злоупотреба с публични финанси, постепенното затихване на партиите като вътрешни организации, честия отказ от ясна идентичност и ангажимент, нежеланието на управленията да решават очевидни проблеми от ежедневието на гражданите. Във всички случаи, обаче, на изборното законодателство не може да се гледа като на набор от техники за разрешаване на неудобствата на коалиционното управление. Неговият избор предполага мислене върху някои по-фундаментални въпроси на политиката, а не просто ускорено превъртане на някаква рецепта за политически комфорт.

            При настоящата състояние на политическата система в България смесената избирателна система изглежда най-подходяща. Вкарването на мажоритарен вот ще отвори партиите към различни групи, макар да остава отворен въпрос в един все по-работещ пазар на труда колко и какви хора биха избрали кариера в политиката. Това ще персонализира повече отговорността, ще даде възможност за натиск върху централните ръководства, ще вкара повече от проблемите на хората в политиката. От друга страна, пропорционалния елемент ще запази възможността за представителство и ще попречи на създаването на твърде голяма концентрация на политическа и икономическа власт, ще остави пространство за запазване на националния характер на партиите и ще принуждава партиите да работят една с друга. Тази комбинация няма да направи управлението по-лесно, по-бързо или по-безпроблемно, но ще ни приближи до трудните решения на част от тежките политически дефицити в страната. Технологията на избирателните системи е важна, но по-важен е разговора за политическите им измерения и последствия.

Текстът е публикуван във вестник "ПАРИ"

Г-н Шопов,
Вашата статия е най-смисления тескт по темата, която повдигнах на изборната конференция на СДС и след това в срещите си с лидерите на други партии.
Прав сте, че по нея основно се изказват експерти (най-вече математици) и обсъждат технологията. Наистина не се дискутира политическия проект, но това освен на невежество от страна на много "политолози" се дължи и на факта, че политическите цели на една избирателна система не се подлагат на съмнение. Кой би казал публично, че е против отговорността на мандатоносителите пред избирателите или, че е против стабилно и адаптивно правителство. Основния дебат наистина би могъл да бъде около другите две, почти самоизключващи се цели - мажоритарен или пропорционален избор. Вие много добре аргументирате предимствата на пропорционалната система. Аз бих допълнил нейния механизъм за контрол (чрез партийната листа) и предпазване на представителната демокрация от това, с купени гласове в парламента да влязат мутри. Смесената не пречи, но според мен динамичната листа без законов праг на преференции, кумулиране и защо не и панаширане, ще направи избраните по отговорни и ще доближи партиите до гражданите. Последното считам за основен проблем на политическата ни система.
Пламен Юруков
youroukov.org

Радвам се, че ви е харесал коментара. Наистина това, което казвате е вариант. На мен, обаче, много ми се иска да имаме и "по-директно" обвързване с хората от избирателния район. Купуването е сериозен проблем, но за себе си не съм сигурен, че все още имаме пълна представа за обхвата на проблема. Мисля, че трябва да се погледне по общини и малко по-контекстуално. Жалко, че нямам достатъчно време да го направя !

След местните избори събрах всички общински председатели и това, което чух беше потресаващо. На парламентарните ще е по спокойно тъй като много хора направиха лоши инвестиции. При ДПС верската мотивация вече е напълно заменена с финансовата. Естествено остава отворен въпроса за липсата на кауза, която да е по-скъпа за отделния човек от 20, 50 или 100 лева.
Занимавали ли сте се с типове партии, структура и вътрешната им организация?

Това преподавах в СУ, но вече се отказах, поради различни административни идиотщини. Партии, коалиции и партийни системи ми е специализацията в Лондонското училище по икономика. За съжаление, реалностите малко "бият" по нещата, които съм учил :)

Ако нямате нищо против бих искал да се видим и да обсъдим някои от темите. youroukov@spetema.com и от там можем да си разменим телефоните.

Браво Владо!
:) аз не съм син, а розов, но и аз имам желание да се видим и да обсъдим идеите. Пия кафе, но не спетема. Шегувкам се. Радвам се, че попаднах на блога ти. Звънни

да, и на мен ми харесва смисъла на статията. но нали знаете какво казват някои стари политолози: никога нямаше да имаме проблем с размито ляво и дясно и ниска активност, ако не беше проклетата пропорционална система. :))

поздрави,
Даниел
liberter.wordpress.com

До Президента на Република България
Георги Първанов

Уважаеми г-н Президент,
След деветнадесет години “преход към демокрация” се оказа , че днес българинът няма доверие на собствената си държава. Няма доверие на политиците и на политическите субекти, които управляват тази държава!
Това ли е лицето на българската демокрацията?
От една страна Конституция, която уж гарантира народовластието и народния суверенитет, а от друга властващи хора и политически субекти със самочувствие на недосегаеми, които брутално и безцеремонно демонстрират, че цялата държавна власт нито произтича, нито се осъществява от народа; че държавата не принадлежи на българските граждани; че наложената политическа и избирателна система произвеждат управление, което не е нито по волята, нито за интересите на народа; че исконното човешко и гражданско право на избор е само хазарт, в който ние българските избиратели, пренебрежително наричани “гласоподаватели” или “електорат” имаме едно единствено право - да даваме или продаваме своя глас за вече избраното от властващата олигархия!
Очевадно е, че господстващият партийно-политически модел на управление не работи за интересите и благополучието на мнозинството българи, за просперитета и единението на българското общество като цяло.
Налага се ПРОМЯНА. Но каква, в какво и как? Това е въпросът днес.
Извинете, но очевидното във Вашите предложения за реформа на политическия модел може да се изрази чрез народната мъдрост в приказката за “Пременил се Илия, натъкмил се Илия – погледнал се… пак е Илия”!
Първо, защото по същество вашите предложения не са за радикални промени, а за утвърждаване и по-нататъшно укрепване властовите позиции на наложения партийно-политически модел, на господстващите днес партийни политически субекти. Същите, който имат конкретен “принос” за това днес в България да се шири бедност, отчаяние, апатия, несигурност и необуздана, жестока престъпност. Българинът да няма гарантирано право на живот и достойнство, да няма сигурност, нито в собствената си държава, нито в собствения си дом!
Второ, защото вашите предложения за вкарване на “мажоритарен елемент в законите” въобще не засягат същността и резултатите от сега действуващата избирателна система. “Реформирана” по вашия модел тя пак ще ражда това, което е раждала до сега – безразличие, апатия, ниска обществено-политическа и избирателна активност. Тя не осигурява свободен и осъзнато ангажиран избор, а гласуване за вече избраното от власт имащите!





Не веднаж писмено и до Вас сме декларирали, че грубо се нарушава чл.6 на българската Конституция, който не допуска привилегии или ограничаване на права включително и по политическа или партийна принадлежност! Лично Вие го правите и сега! С вашите предложения осигурявате привилегии за партиите и още повече ограничавате гражданите и свободните граждански формации, които за да се изявят дори и като квалифицирани специалисти в политическата област следва да са във или прикрепени към партиите въпреки, че не споделят наложената от тях идеология.
Ако действително сте радетел за промяна в политическия модел то непременно трябва да сте дълбоко убеден в това, че единствено народът е, този който дава власт и никой не може да се поставя над НЕГО, че без участието и съгласието на целият български народ не може да се решава съдбата и бъдещето на БЪЛГАРИЯ. Със сигурност не сте убеден защото от както сте президент, а и в настоящият момент не желаете да попитате народа чрез референдум!
Може и да не искате, но ще трябва да ни чуете защото след като сте казали “А ” ще трябва да кажете и “Б”. ПРОМЯНАТА, за която изразихте намерение засяга най-човешкото у човека – способността да избира! Логично е тази промяна да започне не от къде да е, а от правото на избор. Не веднаж сме го заявявали и пак ще го заявим - българските граждани никога не са имали и нямат реални избирателни права. Те не избират! Те са “гласоподаватели” или “гласопродаватели”! Те дават или продават на робска безценица своя глас за вече избраното! Защо?
Първо, защото Правилата на избора се определят и налагат от тези, които са на власт и искат власт! А тези, които следва да избират и единствено дават власт нямат думата! Естествено се налага следната промяна - изборът е изключително право на избиращият, който пряко и активно участвува в определяне на правилата на собствения си избор. За което настояваме и няма да спираме да настояваме г-н Президент. Това е наше, на избирателите право. Не го игнорирайте!
Второ, ако българският гражданин има право да избира и да дава власт, то следва да има правото да контролира и да отнема /когато се наложи/ дадената от него власт. Каква да бъде технологията, какви да бъдат механизмите е въпрос на открит обществен дебат и ярко изразен обществен консенсус.
Трето, ако властта /управлението/ е предмет на избора на личността и на обществото като цяло, то политическите субекти следва да са равно поставени и разнообразни от гледна точка на интересите в обществото. Та нали точно избора ще определи доминиращите като обществени. Другото е диктат! А вие предлагате “законови и обществени гаранции за национално представителство на партиите”! Нима смятате, че националното представителство на българите е само от партиите и партийците!? А другите български граждани и техните сдружения по интереси са извън нацията и са недостойни да я представляват, така ли!?



Четвърто, трябва не само да се знае но и дълбоко да се осъзнае, че гласуването е израз на личен избор на гражданина. Гласуването не е хазарт. Нито пък административно задължителен акт, че да се санкционира или поощрява с пари. Гласуването е право, задължение и отговорност. Право защото е избор, задължение защото имаш право и ако не го упражниш доброволно се отказваш от това право, а е отговорност защото с правото си даваш право.
Пето, днес народният представител представлява България и целия български народ! С една дума представителство равно с Вашето! Според нас представителството в законодателната институция /Народното събрание/ като израз на представителната демокрация следва да бъде представителство на конкретен брой избиратели от конкретен избирателен район.
Шесто, днес народният представител представлява интересите на партията, която го е определила и изпратила в Народното събрание и за своята дейност се отчита само пред нея! Ние искаме гражданско представителство и народният представител да представлява интересите на своите избиратели от конкретния район където е избран и за своята дейност да се отчита пред тях. Както и да подлежи на отзоваване.
Седмо, отзоваването на народен представител е функция на избирателите, а не на политическия субект.
Осмо, да има прозрачност, публичност и строг контрол при финансиране на изборите.
Девето, изборът да е действителен само ако в него участвуват повече от 50% от имащите право на глас!
Десето, крещящо необходимо е да се спре да се спекулира с понятието политическа отговорност. Какво означава това, че само партийните политически субекти можели да “носят” политическа отговорност? Нима за всички големи провали, за тежкото икономическо състояние, за беднотията, за униженията, за ограбването на националната собственост, за духовния срив в нашето общество има някои който да е понесал отговорност пред българския народ, пред българския съд?
Който иска власт, който иска да управлява държава ще трябва не да носи някаква си политическа отговорност, която няма реални измерения, а да отговаря лично пред обществото и българския съд. Властта не е само благинка…

Това е аз-бука-та на РЕАЛНАТА ПРОМЯНА според Съюза на българските избиратели. Научете я г-н Президент!


С уважениe: /п/ Марин Станев
Председател на Съюза на избирателите в България

HHIS I should have thuohgt of that!

Kewl you souhld come up with that. Excellent!

YouВ’re on top of the game. Thanks for sahirng.

Thanks for shanrig. Always good to find a real expert.

8DpTBR <a href="http://upapggxazrmi.com/">upapggxazrmi</a>

Real brain power on display. Tahkns for that answer!

poykmc <a href="http://cbmxyqohjbdr.com/">cbmxyqohjbdr</a>

SsoIBp <a href="http://gdtqwjgwmevn.com/">gdtqwjgwmevn</a>

Wow, thatВ’s a raelly clever way of thinking about it!

sguEnR <a href="http://yocaqfgfbzzl.com/">yocaqfgfbzzl</a>

jFDsoo , [url=http://srdqyhyrmtkh.com/]srdqyhyrmtkh[/url], [link=http://ufkytecqnlbu.com/]ufkytecqnlbu[/link], http://vugoidyuowdn.com/

Zc2hhN , [url=http://cfqqxieneler.com/]cfqqxieneler[/url], [link=http://saiqsbvqyjtm.com/]saiqsbvqyjtm[/link], http://nguqlmwkqusj.com/

2kPVeu , [url=http://dzfmgdgxhbdq.com/]dzfmgdgxhbdq[/url], [link=http://nylheefseslt.com/]nylheefseslt[/link], http://wkpnnzdwpxqy.com/

QrqKLV , [url=http://fpnmhgcjmidm.com/]fpnmhgcjmidm[/url], [link=http://xhafonblyhzq.com/]xhafonblyhzq[/link], http://sscpgdxyapgc.com/

X4CJn4 , [url=http://xtlkzmuyvdsw.com/]xtlkzmuyvdsw[/url], [link=http://svpyvzxsfbnf.com/]svpyvzxsfbnf[/link], http://yurbpapwkdgv.com/

wBXMga <a href="http://ohzaxgzduwuh.com/">ohzaxgzduwuh</a>

e5s1qu <a href="http://sjmbdlsjwrff.com/">sjmbdlsjwrff</a>

ladvX5 <a href="http://qcceooicubfo.com/">qcceooicubfo</a>

nChcgj <a href="http://xbauxpsukgtn.com/">xbauxpsukgtn</a>

SQkhnF <a href="http://ryxzabkoxjlu.com/">ryxzabkoxjlu</a>

gDdbp1 , [url=http://uwqcqtyjfkfr.com/]uwqcqtyjfkfr[/url], [link=http://wanujoshnwhx.com/]wanujoshnwhx[/link], http://qkhbdovgnzuj.com/

vBILmB , [url=http://qmgpszhvfyax.com/]qmgpszhvfyax[/url], [link=http://wbzooxzrdcml.com/]wbzooxzrdcml[/link], http://hbeovykflhan.com/

K4thSC , [url=http://ucrbnbshezax.com/]ucrbnbshezax[/url], [link=http://hakngvewapxt.com/]hakngvewapxt[/link], http://omjminrlmlva.com/

Fy8dMv , [url=http://qvqarpwgtbbl.com/]qvqarpwgtbbl[/url], [link=http://qvhsafhndaso.com/]qvhsafhndaso[/link], http://whlwnwnhrasw.com/

DsUlxp , [url=http://khzmjswssarn.com/]khzmjswssarn[/url], [link=http://irfjeedsltmg.com/]irfjeedsltmg[/link], http://aupnsgvyyzmf.com/