Оценката от междинния доклад на ЕС за България потвърждава нещо, което знаем и от годините преди влизането ни в организацията, а именно, че българския политически елит се научи как да се справя с натиска от Брюксел. Формулата на успеха е повече закони, повече стратегии, повече институции. Ако се вгледаме внимателно в съдържанието на самия доклад ще видим, че тази формула е непокътната и никой вече не знае как да намери убедителна преграда пред нея. България е активна, „работи” по бележките на Брюксел и си спестява остри критики: създава инспекторати, осъвременява стратегии, разработва вторично законодателство. В същото време, страната ни продължава да няма какво да отчете в края на системата, продуктите от всички тези „усилия”: осъдени за организирана престъпност и корупция, реакция на злоупотребите в самата изпълнителна власт. Корупцията си стои удобно в самото сърце на властта и единствено вътрешния сблъсък на интереси изкарва нещо на повърхността.

 

Вече е напълно ясно, че предпазната клауза далеч не е най-ефективния инструмент за натиск върху България. Такъв беше на практика активиран преди този доклад и е под формата на замразяване / спиране на средствата по еврофондовете. Вече и в Брюксел е ясно, че евентуалното политическо наказание „предпазна клауза” ще бъде единствено външнополитическо и няма да изиграе особена роля спрямо изпълнителната власт. Да, активирането й в частта „правосъдие и вътрешни работи” ще е символен удар по властта и нейната репутация. Министрите ще трябва няколко дни да отговарят има ли криза в управлението, задават ли се предсрочни избори и т.н. Но, все повече хора в брюкселската администрация и страните-членки им разбират, че реалния удар срещу бездействието на правителството е в невъзможността му да прерязва ежедневно ленти по обекти с европейски пари, да обяснява защо така очакваните евро-фондове остават на хартия, защо обещаните магистрали и пътища си висят единствено по служебните карти, които министрите показват по различни конференции.

 

Годишният доклад, който предстои да бъде приет в началото на юли тази година е на практика последната смислена политическа възможност за активиране на предпазната клауза. Нейната валидност изтича в края на 2009 година и от нея надали би имало някакъв ефект, ако бъде наложена едва в края на настоящата година. Все пак, нещо драматично трябва да се промени в сегашното статукво, за да се стигне до активирането й през лятото. Случва се далеч по-лошото. На България се гледа като на вече неизбежна тежест, която голямата историческа вълна на пост-комунизма запрати в ЕС. За тези в България, които продължават да очакват нормалност в областта на престъпността и сигурността остава големия въпрос откъде може да дойде промяната след като и Брюксел все по-често излиза от стаята.

Текстът е публикуван във вестник "ПАРИ"

At last, someone comes up with the "right" ansewr!

That's a mold-breaker. Great tihnikng!

ZSiEqT <a href="http://zxzgifqzdtfy.com/">zxzgifqzdtfy</a>

qLNEwM , [url=http://bxexfzfyeobc.com/]bxexfzfyeobc[/url], [link=http://zngiuasafbsk.com/]zngiuasafbsk[/link], http://qsoqguqatvij.com/

KZIoIa <a href="http://gzjkebwmdvzj.com/">gzjkebwmdvzj</a>

FmULvj , [url=http://kppljiqnlxxw.com/]kppljiqnlxxw[/url], [link=http://lurttggxpzpg.com/]lurttggxpzpg[/link], http://vigtpfuvqzom.com/